Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Виждате ли, носи револвер на колана — посочи Локстън. — Сред туземците това е рядкост. Те предпочитат палки, в краен случай мечове.
Инспектор Асагава — мълчалив, спокоен, с неподвижно лице и бързи, очевидно много наблюдателни очи, веднага се хареса на титулярния съветник. Като начало японецът много учтиво, но непоколебимо постави шумния сержант на мястото му:
— Аз също се радвам да ви видя, мистър Локстън. Само че, ако не ви затруднява, бъдете така добър да ме наричате „Гоемон“, а не „Гоу“, макар че ние, японците, се чувстваме по-комфортно, когато ни наричат по фамилия. Благодаря ви, няма да пия кафе. С ваше позволение, за здравето и други подробности ще говорим после. Началството ме уведоми, че постъпвам на разположение на господин вицеконсула. Какви ще бъдат указанията, мистър Фандорин?
По такъв начин беседата веднага се насочи в делово русло.
Ераст Петрович кратко разясни задачата:
— Джентълмени, трябва да открием тримата сацумски самураи, които миналата нощ са пътували с катера на руския поданик к-капитан Благолепов. Трябва да се провери дали тия хора имат нещо общо с неговата скоропостижна смърт.
Фандорин не се впусна в разяснения относно политическите причини за разследването. Асагава го разбра и май одобри, във всеки случай кимна в знак на съгласие.
— И по какъв начин ще ги открием, как ще ги проверим? — попита Локстън.
— Тия хора са наели капитана, за да ги закара днес преди разсъмване отново до Токио, дори са п-предплатили. Следователно първото ни действие е следното: отиваме на мястото, където катерът акостира, и гледаме дали в определения час сацумците ще се появят. Ако не се появят, значи им е известно, че капитанът е мъртъв. Тогава подозренията ни че са замесени в неговата смърт, стават още по-основателни. Това първо.
— Е, и? Какъв е смисълът? — сви рамене сержантът. — Добре, подозренията стават по-основателни. Къде да ги намерим тия тримата, там е въпросът.
— Дъщерята на покойния разказа, че повечето от клиентите са били пращани при баща й от съдържателя на „Ракуен“. Предполагам, че и тия тримата са се договаряли не с капитана, а със собственика на катера. Не съм напълно сигурен, но да не забравяме, че подозрителният удар по врата е бил нанесен именно в „Ракуен“. Оттук произтича следствено действие номер две: ако сацумците не се появят, заемаме с господин Семуши.
Докато Локстън дъвчеше пурата си, обмисляйки думите на Фандорин, японецът вече бе станал.
— Според моето скромно мнение вашият план е много добър — кратко рече той. — Ще взема десетима опитни полицаи. Обкръжаваме пристана и чакаме.
— И аз ще взема шест момчета, цялата нощна смяна — дигна се и сержантът.
Ераст Петрович тегли чертата:
— И така, ако сацумците дойдат, от тях пада подозрението за смъртта на капитана. Предаваме ги на японската полиция, тя да си изяснява тяхната самоличност и намерения. Ако сацумците не се появят, разследването остава в компетенцията на консулството и общинската полиция…
— И можете да бъдете сигурни, ще докопаме кучият син дори изпод земята — подхвана американецът. — Директно от пристана отиваме при гърбавия жълтур и му вадим душицата.
Фандорин неволно трепна при думата „жълтур“, понечи да направи забележка на сержанта за неприличния му език, но се оказа, че самият инспектор Асагава не е склонен да оставя в калта магарето на своята нация.
— Душата на японеца, мистър Локстън, е скрита по-дълбоко, отколкото при белите. Не е никак лесно да се извади, особено ако говорим за човек като Семуши. Вярно, че е акунин, обаче в никакъв случай не е слабодушен.
— Какъв-какъв? — сви вежди Фандорин, дочул непозната дума.
— Акунин — това е нещо като evil man или villain69 — опита се да обясни Асагава. — Но не съвсем. Струва ми се, че в английския език няма точен превод. Акунинът е злодей, но не е дребен злосторник, а силен човек. Той има свои правила, които определя сам и ги следва докрай. Те не съвпадат с предписанията на закона, но за него са по-важни от живота и затова акунинът буди не само омраза, но и уважение.
— Такава дума няма и в руския — призна след размисъл Фандорин. — П-продължете, моля.
— Безспорно, Семуши нарушава закона. Той е жесток и хитър разбойник. Но не е страхливец, в противен случай не би могъл да се задържи на мястото си. Дебна го отдавна. Два пъти съм го арестувал — за контрабанда и по подозрение за убийство. Но Семуши е якудза от новата порода. Той действа различно от едновремешните бандити. А най-важното е, че има високопоставени покровители…
69
Зъл, лош човек (англ.). — Б.пр.