Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Те поседяха около половин час и си тръгнаха, а книгата забравиха на пейката. Маса се надигна на пръсти и успя да види обложката — на нея имаше гайджин с къдрици по главата и къдраво окосмен по целите бузи — досущ като орангутана, който Маса бе видял миналата седмица в парка Асакуса. Там имаше разни интересни работи, погледа един, който беше майстор на пръдните, жена, която пушеше с пъпа си, и човек паяк с глава на старец и тяло на петгодишно момче.
Пак хвана огледалото, повъртя го насам-натам половин час и най-сетне постигна своето. Нацуко се заинтересува защо слънцето постоянно й свети в очите. Заозърта се, надникна през прозореца и видя слугата на господин вицеконсула. Но дотогава Маса, разбира се, вече беше оставил огледалото на перваза и свирепо опулен размахваше пред лицето си острия бръснач.
Девойката замръзна и чак зяпна — виждаше я много добре с крайчеца на окото си. Той свъси вежди, понеже жените ценят суровите мъже, изду буза с език, както преди малко бе видял да прави господарят, и се обърна към Нацуко в профил, за да не се притеснява да разгледа новия си съсед по-добре.
След около час ще трябва да излезе в градината. Уж за да изчисти меча на господаря (тесничък, в красива ножница, с позлатена дръжка). Няма съмнение, че и Нацуко ще си намери някоя работа в градината.
Камериерката го позяпа около минута и изчезна.
Маса се подаде през прозореца, беше важно да разбере защо си е тръгнала — господарката ли я е повикала, или той не е успял да направи достатъчно ярко впечатление.
Дочу леко шумолене отзад.
Камердинерът на Ераст Петрович понечи да се обърне, но изведнъж неудържимо му се приспа. Маса се прозина, протегна се и се свлече на пода. Захърка.
Ераст Петрович се събуди от оглушителен звук с неясен произход, скочи в леглото и в първия момент се уплаши: на пода бе седнал странен азиатец с кариран панталон, бяла престилка и черно бомбе. Азиатецът втренчено гледаше титулярния съветник и като видя, че оня се е събудил, се приведе напред като китайска кукла.
Чак сега Фандорин позна новия си слуга. Как му беше името? Ах да, Маса.
Закуската, приготвена от туземния Санчо Панса, беше кошмарна. Как могат да ядат това слузесто, миризливо, противно нещо? Ами суровата риба? Ами лепкавият ориз, дето остава по цялата уста? Какво представлява тегавият маджун с цвят на диария май беше по-добре да не мисли. Фандорин, който не искаше да обижда японеца, побърза да изгълта всичките тия отрови и ги прокара с чай, който май беше сварен от рибешки люспи.
Опитът да се състави словесен портрет на подозрителния старец от „Ракуен“ излезе несполучлив — без преводач не ставаше нищо, а чиновникът още не беше решил допустимо ли е да посвещава Сирота в подробностите на следствието.
Затова пък показният урок по японски ръкопашен бой мина много добре. Оказа се, че английският бокс е безсилен срещу него. Маса се движеше с невъобразима скорост, нанасяше силни и точни удари. Колко умно е измислено — да се биеш с крака, а не с ръце! Та долните крайници са и по-здрави, и по-силни! Заслужаваше си да се изучи това изкуство.
След това Ераст Петрович облече мундира с червените маншети и се упъти към канцеларията да се представи формално на началството — все пак беше първият ден на новата му служба.
Доронин седеше в кабинета си, облечен с всекидневен лек костюм, махна с ръка, като видя мундира — какви са тия глупости?
— Разказвайте бързо! — възкликна той. — Знам, че се върнахте сутринта и с нетърпение чаках да се събудите. Наясно съм, разбира се, че идвате с празни ръце — в противен случай щяхте веднага да дойдете с доклад, но все пак искам да знам подробностите.
Фандорин изложи накратко постните резултати от първото следствено мероприятие и обясни, че е готов да се посвети на рутинните си занимания, доколкото бездруго няма други задачи поне докато не постъпят сведенията от японските агенти, които следят Гърбавия. Консулът се замисли.
— И така, с какво разполагаме? Клиентите не се явяват на уговореното място, с което задълбочават подозренията спрямо тях. Японската полиция издирва трима мъже, говорещи сацумски диалект и носещи мечове. При това единият от тях, тоя с изсъхналата ръка, е сложил на дръжката на меча си шкурка (ако на капитана не му се е привидяло). Едновременно с това вашата група се съсредоточава върху съдържателя на „Ракуен“ и върху неизвестния старец, когото вашият слуга е видял да минава покрай Благолепов. Словесния портрет ще го съставим, аз ще поговоря с Маса. Значи така, Фандорин. Забравете засега вицеконсулските си задължения. Сирота ще се справи сам. Вие трябва час по-скоро да изучите Сетълмента и околностите му. Това ще облекчи вашата следователска дейност. Хайде да се разходим пеш из Йокохама. Обаче се преоблечете.