Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
И когато първият, още несигурен слънчев лъч се плъзна по тъмносините води на залива, стана окончателно ясно, че сацумците няма да дойдат.
Сърцето на Мамуши
Докато господарят спеше, Маса успя да свърши сума важни неща. Те изискваха отговорен, обмислен подход — в крайна сметка човек не започва всеки ден живота си отначало.
Маса не знаеше много за гайджините и съвсем нищо за господаря и затова, естествено, се притесняваше да не се посрами, но духът му преливаше от усърдие и преданост, а това е най-важното.
Сирота-сан още вчера му разясни задълженията: грижи по дома, покупка на провизии, готвене на храна, чистене на дрехите, с една дума, трябваше да прави всичко така, че господарят да не се нуждае от нищо. Маса получи 20 йени за разходи и заплатата си за месец напред.
Това бе щедро възнаграждение и той го изхарчи така, както подобава на предан васал, тоест погрижи се да изглежда достоен за новата си служба.
Якудзата по прякор Язовеца бе умрял заедно с бандата Чобей-гуми. Днес неговото тяло обитаваше нов човек на име Шибата-сан, не, дори „мистър Маса“, който трябваше да съответства на своето звание.
Преди всичко Маса посети бръснар и махна от главата си лакираната плитка. Е, не изглеждаше кой знае колко добре — бяло отгоре, черно отстрани, като на плешивите възрастни гайджини. Но косата на Маса растеше много бързо, само след два дни по темето му ще има четина, а подир месец ще се получи чудесна щръкнала прическа. И отдалеч ще си личи, че притежателят й е модерен човек с усет към европейска култура. Не случайно в Токио беше на мода песничката:
Маса се почука по прясно остриганото теме и остана доволен. Докато косата му порасне, може да ходи и с шапка — само срещу трийсет сена той откри в един вехтошарски дюкян прекрасно, почти неносено филцово бомбе.
Облече се от същия дюкян, купи си сако, пластрон с маншети, кариран панталон. Премери сума обувки, ботуши и половинки, но реши засега да не бърза да се обува по гайджински — чепиците изглеждаха глупаво, бяха неудобни, а и отнемаха много време за обуване и събуване. Остана си с дървените гета.
След като се превърна в истински чужденец, посети една от предишните си приятелки, която беше станала слугиня в семейството на американски мисионер: да й се покаже в пълния блясък на новопридобития шик, а освен това да я поразпита за навиците и обичаите на гайджините. Тръгна си с много странни и твърде полезни сведения, макар и събрани с големи усилия, понеже безмозъчното момиче постоянно налиташе да го целува, олигави го целия. А той беше дошъл по работа, не за забавления.
Сега вече Маса се чувстваше достатъчно обучен и добил нужните знания да пристъпи към изпълнение на задълженията си.
Страшно му провървя, че господарят се прибра чак по светло и спа до пладне — остана му време да се подготви, както се полага.
Маса се постара закуската да бъде изискана: направи чудесен ечемичен чай, нареди в дървена чинийка парченца морска сколопендра, жълт хайвер уни, прозрачни резенчета ика, красиво аранжира маринованите сливи и осолената ряпа, свари от най-скъпия ориз и го поръси с кълцани морски водорасли; особено се гордееше с най-прясното възможно тофу и благоуханната нежно кафява паста натто. Бе украсил подноса според сезона с малки жълти хризантеми.
Внесе всичката тая красота в спалнята. Безшумно седна на пода, зачака събуждането на господаря, но оня така и не отваряше очи, дишаше равномерно и само дългите му мигли потрепваха леко.
Ах, че лошо! Оризът ще изстине! Чаят ще престои!
Маса си заблъска главата какво да прави и му хрумна блестяща идея. Той набра въздух в гърдите си и зверски се изкиха — аап-чих!
Господарят рязко седна в леглото, отвори своите странни на цвят очи и с учудване изгледа седящия васал.
Той пък се поклони ниско, помоли за извинение, че е вдигнал шум, и демонстрира дланта си, опръскана с капчици — един вид, няма как, зов на природата.
И веднага с усмивка подаде на господаря великолепно фаянсово гърне, което беше купил за деветдесет сена. Приятелката му беше казала, че чужденците слагат нощем тоя предмет под леглата си и ходят в него по своите гайджински нужди.
Но господарят май не се зарадва на гърнето и замаха с ръце в смисъл: махни го, разкарай го. Явно не трябваше да купува розовото с красивите цветчета, ами бялото.