Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
"Не искаш да бъдеш сянка? Сянка на мен, господарят и майсторът, на когото никой не се противопоставя?"
"Ами пробвай дали аз няма да се противопоставя!"
"В такъв случай ти остава само смъртта!"
"Това е една от най-големите ти лъжи! — ухилих се аз. — Със смърт си можел да плашиш само онези слабоумници, които не са разбирали, че тя е само една химера за тяхното поробване. Като са пожелавали да спасят тялото си, те са ставали жертва на духовно и душевно убийство. Я ми я покажи тази смърт, смехотворната сянка, която хвърля само животът на измамените, понеже е осветяван от фалшивата светлина на лъжата!"
"Ти вече я видя! — извика той. — Аз стоях отдалеч, когато отвори и зърна нейния студен лик. Ще посмееш ли още веднъж да го сториш?"
Разтворих рязко и широко вратата, посочих навън и казах:
"Върви напред да показваш къде се намира! Имаш ли смелостта? Няма да те оставя да ме чакаш!"
При тези думи у мен се породи едно решение. Откъде дойде? Не зная. Накъде водеше? През тази врата тук. Почувствах, че неговата дързост накара страните ми да се зачервят и очите да заблестят. И по същото време ме споходи в съня съзнанието, че аз съм си "аз", а не Устад. Странно! В чертите на моя противник настъпи видима промяна. Гледаше ме с вторачен поглед — първо изненадано, после учудено, удивено и накрая дори слисано. Вопъл или ликуване бе това, което чух от неговите устни:
"Устад, Устад… какво става с теб?!… Твоето лице стана съвсем друго!… Ти вече не си Устад, не, не… не!… Но кой си тогава? Да не би чуждоземният ефенди, който живее сега във Високата къща, а преди време слезе в Бирс Нимруд, за да извади на показ неговата тайна?"
"Да, този — отговорих. — Но досега сънувах, че съм Устад."
Той скочи тогава към мен, сграбчи ръката ми, разтърси ме и изкряска:
"Ти сънуваш, сънуваш и си друг! Какво ще се случи, какво да правя? Не зная, наистина не зная! Събуди се, събуди се! Веднага ще ти отворя портите на хълма! Ти няма да бъдеш сянка, няма и да умреш! Само побързай да се махнеш оттук! Аз самият искам да те пусна вън на открито, за да приеме сънят ти радостен край и тялото ти се събуди при твоето завръщане!"
Аз го избутах от мен, погледнах го спокойно във възбуденото лице и отвърнах:
"Това тяло почива в мир. Нека продължи да спи! Защо да не довърша това, което съм започнал? Оставам тук! Точно твоят страх ми показа, че аз съм този, който дава аудиенции тук! Сега искам от теб да изпълниш заканата си. Превърни ме в сянка или ме умъртви! Направи това, на което си способен!"
Фигурата му още повече се смали. Но той опита да придаде на гласа си прежната сила, като увери:
"Ако настояваш да го сторя, си изгубен, защото в моята власт е да направя и едното, и другото! Когато те последвах, наредих зад теб да угасят и скрият всички факли. В ръката си държиш единствената, а и тя е вече угарка с няколко минути живот. После няма да можеш да плашиш моите сенки. Те ще се стълпят около теб и ще ти отнемат волята и силата, превръщайки те в това, което не искаш да станеш — мой силл!"
"Кой може да ме принуди! Угасне ли светлината, вратата нали е отворена!"
"Но вън е и смъртта!"
"Твоето плашило! Само че мен тя не може да уплаши!"
Но какво стана? По лицето му сега премина радостно, озарено с духовна светлина удивление. И все пак се прокрадна и нотка на страх, когато ме подкани:
"Значи си решил да умреш, ефенди? В такъв случай те приканвам да се подготвиш. Ти стоиш пред своя последен миг и трябва да се отдадеш на молитвата. Сключи ръце и изричай каквото ти кажа!"
Прилепи своите и ме погледна, очаквайки да последвам примера му. Аз обаче заговорих:
"Смяташ, че ако искам да се помоля, ще имам нужда от теб? За мен молитвата има божествена натура и поради това истинското, неподправено молене е ако не най-великото, то поне най-трудното и свято от изкуствата. Тук обаче не видях нищо друго освен измама и фалш и по тази причина мисля, че ти мамиш дори и когато се молиш!"
Той сви юмруци като за битка и кресна:
"Умри тогава в греховете си и отпътувай за Пъкъла!"
Напрегна се и се изстреля с всичка сила към мен да ме събори долу, понеже стоях в непосредствена близост до вратата. Отскочих светкавично встрани. Мощта на скока го запрати вместо в мен, в отверстието на вратата. Изрева от ужас и посегна към двете страни да се задържи.
"Ти напред, за да мога да си сдържа думата! — викнах аз. — Няма да те карам да ме чакаш!"
Един удар с пестник и той излетя навън в бездънността. Факелът в другата ми ръка трепкаше в последни издихания. Запратих го подире му. Отдолу прозвуча крясък и после глух удар. Пред мен най-дълбокият мрак, зад мен сборището на всички сенки! Стъпих на прага. Една-единствена, едничка дума прозвуча молитвено в мен. Сетне се изстрелях, за да не се ударя в зида, с един дълъг скок в това, което ми бе окачествено като "смърт".