Пирамидата на бог Слънце

"Днес е първият ден на новата луна, денят, в който тя излиза от тъмната сянка на земята, за да й свети отново. И този ден, както се надявам, ще върне и на нас онова, което земята ни е отнемала — златната светлина на слънцето! Чуваш, че вече говоря с твоите думи. Може да стане така, че и според тях да действаме. Знаеш ли преданието на омагьосаната молитва?"

"Не" — отговорих.

"Не! Значи толкова повече можем да ти се доверим! Един от последните, дошли тук, и сгромолили се също като нас по собствена вина, бил преди туй в страната, където от неизброими години живеел в дълбока пещера един необикновен дух. По тази причина го наричали Рух-и-кулян. Като слизал понякога при хората, той се явявал в женски образ с бели, дълги до земята коси и носел името Марах Дуримех. Нашият съневолник я срещнал в малка бедняшка колиба и говорил с нея за голямата човешка мъка. Но нейната реч му била непонятна. Казаното от нея му звучало толкова объркано, толкова фалшиво, че много скоро се отдалечил ядосано, напълно убеден, че е разговарял с една стара, побъркана жена. Но когато на следващия ден узнал, че му било отредено рядкото щастие да види Рух-и-кулян, всяка дума му се явила в друга светлина. Започнал да размишлява и колкото повече мислел и повтарял казаното от нея, толкова повече се утвърждавало у него разбирането, че заблуденият е той, не тя. Тя му била разказала за из път преданието за омагьосаната молитва. Но той, който се смятал за умен и мъдър, го отхвърлил като смехотворна приказка. Едва тук, в най-дълбоката земна мъка, това предание се възкресило отново в него. И когато се заехме навремето тук със статуята, той ни разправи за онази друга скулптура и за старицата Марах Дуримех. Това бе за нас първият лунен ден, след което отидохме да спим с тайни надежди. Онова, което бяхме считали за съвсем немислимо, беше според това предание възможно! Но трудно, безкрайно трудно, защото бе свързано не с едно, а с толкова много условия, че един човек, кажи-речи, не можеше ги изпълни. Защото, отбележи си добре, за един човек бе предписано, един-единствен, който да свърши всичко! И той трябваше да действа, без да си има и най-малка представа за цялата работа. Точно като теб!"

Колко странно! Та това звучеше като приказка!

"Нима аз вече съм сторил нещо, предписано в преданието?" — попитах.

"Ти не си дошъл да унищожиш Сенките. Твърдо си устоял на Магьосника. Имаш пълна вяра на молитвата. Нямаш страх от смъртта. Скочил си със свободна преднамереност в дълбината. Останалото трябва да остане премълчано, защото нали трябва да действаш без знание. А сега ни кажи още нещо, нещо, от което всички треперим тревожно, независимо дали е "да" или "не"! Кой събори другия, дето още дума не е изрекъл?"

"Аз. Искаше да ме изблъска навън в мрака. Избегнах го и му нанесох един удар, от който полетя надолу към вас."