Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Ефенди, ще повярваш ли, че съм радостен, дето имам отново твърда земя под нозете и небето над себе си? — попита той. — Тази страховита, потайна вода! Тези измамни колони! И този безмерен натиск отгоре, който уж държат, а пък е невъзможно да удържат! Почти треперех и имам чувството, че съм избегнал неизбежна и страшно коварна смърт!
Беше изразил собствените ми чувства. При мен се добавяше и обстоятелството, че бях изкарал тежко боледуване и следователно бях по-податлив от него за подобни въздействия. Всъщност бе крайно непредпазливо от моя страна да предприема още сега това изследване на земните недра, но времето и събитията напираха, и за щастие не бях се простудил или пострадал по някакъв начин физически. Напротив, това начинание сякаш беше повишило енергията на тялото и душата. Чувствах се по-скоро укрепнал отколкото уморен или напрегнат.
Шакара се зарадва като ни видя. Каза, че вече била започнала да се тревожи. Кара ме попита дали бива да й разкаже всичко. Отговорих, че това се разбира от само себе си, но пред всеки друг да си мълчи. После се качих в жилището си, запалих лампата и седнах при масата, за да изготвя веднага скицата на двата басейна. Впечатленията сега бяха още толкова свежи, че виждах всяка подробност с най-голяма яснота. А когато свърших, можех да бъда убеден, че не съм се заблудил и с един метър. На другия ден трябваше само да съгласувам проекцията с наклона на вътрешния терен.
Напълно разбираемо беше, че неизлечимо дълбоките впечатления, които бях донесъл вкъщи, ме занимаваха най-живо и когато си легнах да почивам. Сънят не искаше да дойде, а когато най-сетне се яви, ги понесе към вътрешността на онази душевна територия, която за нас лежи още в тайна и бива окачествявана със завоалираното име свят на сънищата.
Сънувах, и то с такава живост и яснота, сякаш не спях, а будувах. И по странен начин ми се присъни, че аз не бях аз, а Устад. Бях напълно идентичен с него и познавах всяка изтекла минута от неговия живот и всяка дума, която беше написал. И това не се заличи, а остана и след съня. Съдържанието му бе следното: Дойдох като Устад в страната на джамикуните и видях издигнатите по хълма строежи. Разгледах ги външно и видяното породи у мен желание да се запозная подробно и с вътрешността. Попитах някой си там къде е входът. Той ме погледна със студени очи и заговори:
"Аз не съм джамики. Аз съм духът, който трябва да предвардва всеки приближаващ от изкушението да насочи дръзки крачки в този строеж. Който пристъпи в него, трябва навеки да се откаже от себе си, от тяло, дух и душа. Който не го стори, никога няма да го напусне — нито жив, нито мъртъв. Сенките няма да допуснат някой да ги издаде."
"Сенките? — ухилих се аз. — Къде е химерният, импотентен силл, който би съумял да сплаши една реална личност?"
"Питай другояче! Питай така: "Къде е могъщата личност, която превръща в сянка, омагьосва или умъртвява всеки, пристъпил нейното тъмно царство?" Тя живее и владее в този исполински строеж. Ако искаш да влезеш, няма да те задържа. Моята задача е само да предупреждавам, не да принуждавам. Безбройни са тези, които не ме послушаха. Силните никога не видях да се връщат, а другите по друг начин станаха жертва на него, Магьосника. Те се връщаха, наистина, но само като негови Сенки, които се прокрадваха покрай мен, лишени от тяло и душа, за да пият подобно вампири човешка кръв."
"И не се е намерил някой, който да му се противопостави?"
"Нито един!"
"Това не ме плаши. Тези приказки за магии са лъжа. Само който вярва в лъжата, попада в нейна власт. Аз ще постъпя като всички онези, които не са те послушали. Искам да вляза, да, сега толкова повече искам да вляза! Уреди ми да видя този могъщ заповедник, в чиято власт или тази на смъртта съм щял да попадна според твоите думи! Аз не вярвам нито в неговата мощ, нито в смъртта!"
"Не вярваш в смъртта? — попита, като ме погледна много особено. — Умееш ли да се молиш?"
"Да."
"Правилно?"
"Надявам се."
"Тогава влизай! Щом друго не искаш! Ти си първият, единствен, на когото ще дам едно указание. То гласи: Търси сам обратния път, не допускай някой да ти го показва!"