Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Това бе победа в пълна тишина, без проява на гняв и без каквито и да било думи! И когато тази сянка бе надвита, започнах отново да обикалям сводестите помещения, за да се огледам по-добре и по-задълбочено. Бях сам. Нищо вече не се осмеляваше да приближи към мен. Където се появях със светлината, мигом се скриваше всяка сянка. Моята се мъкнеше постоянно, наистина, подире ми, но не смееше вече да се изправи.
При тази втора обиколка забелязах, ако не за свой ужас, то поне за своя изненада, че вратата за стълбището вече не беше налице. Знаех съвсем точно въпросното място. Предметите, които бях видял на влизане, си стояха все още там. Само на мястото на вратата сега имаше зид, здрав, дебел, непробиваем зид! Ето защо потърсих старателно втори изход, но не намерих друг, освен този в южната част на постройката. Той също водеше до внезапно пропадане в басейна. Не беше зазидан, нито затрупан, а представляваше дървена, незаключена и незарезена врата, която можеше да се отвори с лек натиск. Изглеждаше толкова безобидна, сякаш водеше към друга зала или помещение със засводен таван. Но горко на онзи, който повярваше на тази измама! Аз я отворих и осветих навън. Подът преставаше веднага след прага. Дълбока бездна зейваше към водата, а студеният, влажен въздух миришеше на гнилостен газ.
Затворих и се обърнах. Какво каза Предупредителя вън пред постройката? "Силните никога не видях да се връщат!" Да, те са се съпротивлявали, наистина, но не са стигнали до мисълта да посегнат към някоя факла, за да пропъдят сенките. Търсейки изход, са били насочвани към тази врата и без нищо да подозират са се сгромолясвали долу.
Сетих се за калцинираните трупове, лежащи по дъното на басейна точно под тази врата. В този миг чух стъпки, идващи от другия край на засводеното помещение. Когато въпросният пристъпи в кръга на моята вече догаряща светлина, веднага го познах. Беше подслушвачът с бялата коса и острите като кама очи, който ме бе наблюдавал в предишния етаж от купището отломъци. Зад него се буташе толкова голяма и гъста тълпа от сенки, че поотделно изобщо не можеха да се различават, а образуваха всеобща компактна тъма. Стигнал в моя близост, той спря и ми викна:
"Какво търси Устад в моето царство? Най-големият враг, когото имам на тази земя! Дириш врата, през която да ми се измъкнеш! За теб, който искаш да ме унищожиш, такава няма!"
Пристъпи още няколко крачки към мен. Докато го правеше, ставаше все по-висок и по-висок. Сега ме надвишаваше с цяла глава и двойно в плещите. Гласът му звучеше твърд, силен, неочакващ съпротива. Гледах го спокойно в пронизващите очи, понеже се касаеше за втора, но по-различна битка, а който иска да победи, трябва да умее да остава спокоен.
"Беше ти казано, че искам да говоря с теб — продължи той. — Разрешение за аудиенция получаваш тук. Кажи сега за какво благоволение ме молиш!"
"Чух, че се намирам в Царството на Сенките — отговорих. — И два пъти по-ясна да е истината, сянката пак ще я обърне на лъжа! На мен и в най-дълбокия сън не ми е хрумвало дори една думица да разменя с теб. Чрез едно от своите нищожества обаче ти ми предаде, че си желаел да разговаряш с мен. Кой при това положение дава аудиенцията? Кой е просителят и кой позволителят? И благоволение? От теб? За мен? Ти си откачен! Но за мен ще бъде забавно да чуя какво иска глупостта. Така че говори!"
Заблуждавах ли се, или действително бе така? Неговата височина намаля, а също и ширината му. И гласът му не звучеше така плътно и повелително, когато отговори:
"Ама ти приказваш страшно гордо, Устад! Но аз бързо ще те накарам да се смириш. Не си първият и сигурно няма да бъдеш последният! Знам какво се е случило, когато си стъпил на хълма, царството на ненавиждащия слабостта Магьосник. Бил си предупреден. Казали са ти, че можеш да избираш само между сянка и смърт. Въпреки всичко ти дойде. Сега премина в моя власт. Избирай!"
"Да избирам? — попитах. — Кой ще посмее да ми постави избор, който не ми предлага нищо изгодно! Ако тук има някакъв избор, той гласи: Ти или аз! Нищо повече, естествено аз избирам себе си!"
Оня пристъпи отново крачка по-близо и попита с шипящ по змийски тон: