Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
"Моят спътник тръгна напред, аз го последвах."
"Тъй, значи ти! Каквото наумиш, това ще бъде изписано на цокъла. Но най-много четири реда, не повече!"
"А ако не ви хареса решението ми?"
"Трябва да ни хареса и ще бъде прието."
"Трябва?"
"Да, трябва! Но имай предвид едно. Думата на тази скулптура е проклятието, надписът ще й придаде духа. Дадеш ли му дух, който смущава душата, творението ще се превърне в скулптура на безумието и ние ще бъдем принудени да започнем отново. Чу ли? И разбра ли?"
"Да."
"В такъв случай говори сега ти!"
Охотно се отзовах на поканата. Станах, облегнах се на статуята на Молителя, за да не се плъзна долу, и заговорих:
"Днес е първият ден на новата луна, денят, в който тя излиза от сянката на земята, за да й свети отново. И този ден, както се надявам, ще върне и на вас онова, което сянката на земята ви е отнемала — златната светлина на слънцето!"
Говорех също като него високо и затова последната ми дума също се понесе навън към прогнилите колони, предизвиквайки съвсем същия ефект, само че камъните цопваха някак си щастливо и падането продължи много, много по-дълго. А след това вместо свистящото скрибуцане по свода премина глухо громолене, както далечният гръмотевичен тътен на хоризонта осведомява за приближаването на силна буря.
"Чухте ли? — попитах надолу. — Щом само словото ми въздейства по-силно, колко ли повече пък ще ви превъзхожда силата! Вие самите признахте, че вашите думи ще ви одобрят заедно с другото. Повярвате ли на моите, те ще ви изведат вън при слънцето и златната дневна светлина!"
"При слънцето? На дневна светлина? — попита Скелета. — Ние никога, никога вече няма да ги видим! Също и ти! Навеки!"
Изговори го придихателно и усъмнено на себе си.
"Навеки… навеки!" — премина като въздишка от глава на глава.
"Какво чувам? Та вие вече ми давате светлина! — продължих. — Сега аз толкова повече мога да ви донеса! Само съмнението ви е тласкало към отмъщение. Този факт лежи в слънчева светлина пред очите ми! Безнадеждността ви е накарала да се обърнете към проклятието! Ти ни нарече "клети, клети хора", а аз ви казвам: "Клети, клети духове!" Вие сте дошли на тази планина да спорите със сенки. Наричали сте заблуда онова, което сте искали да унищожите. Много по-голяма заблуда обаче е, дето сте смятали за възможно на земята да може да има лъчение без сенки и истина без измама! Вие би трябвало да умъртвите всички същества и да угасите всяка светлина във Всемира, а с това само бихте постигнали този всемир да потъне в мрак. Тогава действително няма да има вече сенки, на тяхно място ще е настъпила една-единствена — вечната! И не само заблуда, не, безумие е било и си остава и до този миг, че проклинате привиденията вместо собствената си глупост! Кой всъщност ви принуди да прекрачите към гърловината на провалата, където всеки човешки дух губи твърдата опора?"
"Нима имаше друг път на открито? — попита той. — Входът беше изчезнал!"
"Аз също не го видях. Но знаех, че ще ми бъде показан при молитва, към която ме насочи Предупредителя. Не говори ли той и с вас за тези неща?"
"Каза ни, но ние не се помолихме."
"Защо?"
"Молитвата за такива извисени духове ли е, каквито бяхме ние?"
"За такива извисени духове! Аха, ето каква била работата! Извинете ме! Простете, че аз, жалкият дребен човечец се одързостявам да говоря с вас, дето сте толкова извисени, че дори с Бога, Всевишния, вече не говорите! Колко велики и достолепни ви виждам да лежите тук в талазите на своята дивотия! Дошли сте възголемени при планината, минали сте с гордо издигнати глави през сенките и със самовлюбено дръзновение сте вдигнали крак да прекрачите и през последната врата. И какво сторихте след сгромолясването в тази духовна тъма? Били сте насочени от Предупредителя към молитвата. Тя веднага е щяла да ви донесе светлина. Помолихте ли се? Не, проклинали сте, проклинали! И кого сте проклинали? Да не би собственото безумие, което ви сгромоли? Не, а тези, които е трябвало да се бранят, понеже не сте им позволили да останат това, което са били — клети сенки! Има ли един сред вас, който да мисли, че би могъл да се защити пред мен?"
Известно време остана тихо, после Скелета каза:
"Ти ни упрекваш, че не сме се молили, за да се отвори отново входът за нас. Кажи, ти помоли ли се всъщност?"
"Не."
"Щом и ти не си го извършил, нямаш право да ни обвиняваш!"
"Не че не съм го извършил, а само не стигнах дотам. Мен изобщо ме доведоха съвсем различни причини от вашите при тези застрашителни зидове. Аз дойдох не да погубвам, а да спасявам! Добре помислих и за края и не бях дотолкова побъркан да сметна бездънността за здрава основа. Добре и спокойно обмислих всичко онова, което бях видял, проучил и хладнокръвно премерил. И тъкмо бях приключил, се появи Магьосника и…"