Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
След това тази явно съвсем произволно разтеглива фигура се сви до прежната си скромност и започна с мен обиколката из сводестите помещения, неизпускайки нито за миг ръката ми. Имах чувството, сякаш някаква невидима тръбичка ме свързваше през нея с тази сянка и й осигуряваше преливането на моята жизнена енергия. Нямаше да мине много и моят кураж щеше да премине отвъд, а заедно с него и съпротивителната ми сила. Един вампир от духовно естество! Един гъбест призрак с ненаситима порьозност! Можех ли да му оставя ръката си, докато видех всичко онова, което исках да видя? Нямаше ли тогава вече да бъда толкова безволев, че да не мога да я изтегля? Рискувах, понеже мислех, че добре се познавам! Който иска да разобличи вампири, трябва да поеме риска да ги остави да смучат, докато така се издуят, че да не могат да му избягат!
Помещенията, през които минахме, бяха далеч повече, отколкото бях считал за възможно. Дълги, ниски пространства със сводести тавани и тесни ниши в стените, в които тук и там горяха факли с тъмночервен пламък. Всичко ценно, намирало се някога в долните етажи, беше отрупано тук. При това най-прекрасни контрабандни стоки от всякакви страни, географски ширини и области на мисълта. Сетих се за нашата находка във вътрешността на Бирс Нимруд. Но онова, което бяхме видели там, беше просешка беднота в сравнение с това богатство! И там нямаше никакъв живот. А тук дейни демони се стрелкаха бързо и безшумно насам-натам сред тези съкровища. Стъпките им бяха недоловими, а и всичко, което вършеха, не предизвикваше ни най-малък шум. Лешоядовите погледи, които ми мятаха, издаваха колко горещо жадуват да се докопат до мен. Но когато някой приближеше да протегне ръка към мен, моят водач се издуваше до ръст на гигант и запокитваше слабака настрана. Това бе силата, която извличаше от мен. И понеже той имаше мен, а те нямаше от кого да черпят мощ, за тях бе героят на деня, комуто трябваше да се подчиняват.
Исках да знам какво вършеха всички те и от време на време спирах да погледам. Моят водач мислеше, че завинаги ме държи в ръката си, и съвсем открито ми казваше с какво се занимават. А тук се фалшифицираше, фалшифицираше и само се фалшифицираше! От външния свят бяха отмъкнали неподправеното, истинското, чистото, благородното и го бяха скрили тук. А тук биваше изработвана измама, привидност, фалшивост, преиначаване и всичко биваше отнасяно горе като порядъчна, добра стока! И тази работа се вършеше много непринудено. Както виждах, това бе един блестящ гешефт! Едно-единствено предателство да успееше да се измъкне на бял свят и цялата тази фалшификация щеше да е обречена на незабавен фалит! По тази причина и единственият избор: участие или смърт! За кое ли от двете щях да се реша, когато бъдех принуден?
При тази мисъл изтръгнах ръката си от сянката с толкова неочаквано, мощно дръпване, че тя из един път се смали. Но веднага след това се източи до исполинска големина и ми прогърмя:
"Какво ти скимна! Тази ръка ми принадлежи, защото ти си моя собственост! Давай я незабавно пак тук!"
Знаех, че сега ще започне битката между мен и него. Присъстващите силлан също се досетиха. Те се занатискаха към нас. Разблъсках ги, за да стигна до най-близката ниша. Грабнах горящата факла и се обърнах към тях. Какво се случи? Те изчезнаха. Спотаиха се зад отрупаните стоки. Те си бяха именно сенки, чието място при наличието на светлина бе зад съответните предмети. Само една остана. Само тя имаше кураж, по-точно моя кураж, попила го от мен със своята иреална хигроскопичност. Двамата стояхме един срещу друг високо изправени. Той ме гледаше с унищожителен поглед в очите, аз него също! Сега бе решаващият миг на истина срещу лъжа, личност срещу сянка, индивидуалност срещу нереалност, светлина срещу мрак!
Аз не казвах нито дума, той също. Аз не желаех, а той не можеше. Гледах го твърдо и неотклонно и не трепвах с мигла. Той се мъчеше да издържи погледа, но скоро бе принуден да сведе очи. Аз стоях безмълвен, твърд, неподвижен. Той започна да се олюлява, да трепери и накрая да трепка като пламъка на моята факла. После взе да става все по-малък и по-малък, да се снижава, докато легна на земята и пропълзя бавно край мен, за да мине отзад. И докато се тресеше и гърчеше страхливо, чувствах как се връща към мен откраднатата ми сила и енергия. Когато не притежаваше вече и следа от нея, лежеше зад мен в пълната си безпомощност. Тогава се обърнах към него с факела в десницата. Той избяга на лявата страна и опита да се изправи по нея. Като погледнах нататък, и той обърна лице. На никой истински честен човек не се е случвало подобен лъжец и измамник да дръзне да го гледа открито в очите. Такава смелост той притежава само когато е успял с кражба на чужд характер да си придаде вид, че и той е своего рода личност, а не нищо и никаква сянка!