Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Наядоха се и скоро легнаха да спят, разположени по пейките в топлата стая.
През нощта Швейк тихо се облече и излезе навън. На небето изгряваше месецът и в неговата пробуждаща се светлина Швейк тръгна на изток, като си повтаряше: „Не може да бъде да не стигна в Будейовице.“
Когато излезе от гората, отдясно се виждаше някакъв град, затова Швейк сви на север, после на юг, където също се виждаше някакво селище. (Това бяха Водняни.) Той майсторски го заобиколи по пътя през ливадите и изгряващото слънце го посрещна на заснежените склонове над Противни.
„Все напред — рече си добрият войник Швейк, — дългът зове. Трябва да стигна в Будейовице.“
И по някаква нещастна случайност вместо от Противни на юг, към Будейовице, краката на Швейк го понесоха на север, към Писек.
Към пладне той видя пред себе си някакво селце. Като слезе от височинката, Швейк си рече: „Тая работа няма да върви повече така, ами я да попитам по кой път се отива за Будейовице.“
И с влизането си в селото той остана много изненадан, когато на стълба край първата къща видя надписа: „Община Путим“.
„Господи боже мой — въздъхна Швейк, — ето ме пак в Путим, където спах в купата.“
След това вече никак не се изненада, когато от бяло боядисаната къща зад рибарника, на която имаше кокошка (както в някои места наричаха орлето227 ), излезе полицай, който като някакъв паяк стоеше на пост в паяжината си.
Полицаят се отправи към Швейк и го попита само:
— Накъде?
— В Будейовице, в полка.
Полицаят се засмя саркастично:
— Че вие идвате от Будейовице. Вашите Будейовице са останали зад вас — и вмъкна Швейк в полицейския участък.
Путимският старши полицай беше известен по цялата околност като човек, който действува внимателно и при това прозорливо. Никога не псуваше задържаните, но ги подлагаше на такъв кръстосан разпит, че и невинният в края на краищата си признаваше.
Двамата полицаи в участъка се бяха приспособили към маниера му и кръстосаният разпит се извършваше винаги в присъствието на целия ухилен полицейски персонал.
„Успехът на криминалистиката зависи от хитростта и учтивостта — казваше винаги старшията на своите подчинени. — Няма никакъв смисъл да ругаеш. С престъпниците и със заподозрените винаги трябва да сте внимателни и при това да се стремите да ги удавите в порой от въпроси.“
— Д, добре сте дошли, войниче — каза старшията, — седнете, разположете се хубаво, без туй сте изморен от пътя, и ни разправете накъде отивате.
Швейк повтори, че отива в Ческе Будейовице, където е полкът му.
— В такъв случай вие, разбира се, сте сбъркали пътя — усмихнато каза старшията, — тъй като идвате откъм Ческе Будейовице. Мога да ви уверя в това. Над вас е окачена картата на Чехия. Погледнете. От нас на юг се намира Противин. От Противин на юг е Хлубока, а южно от нея се намират Ческе Будейовице. Виждате ли, че отивате не в Будейовице, а, напротив, идвате оттам.
Старшията ласкаво погледна Швейк, който спокойно и достойно отговори:
— И все пак аз отивам в Будейовице.
Това беше повече от Галилеевото: „И все пак се върти!“, понеже последният трябва да го е казал в значителна степен ядосан.
— Знаете ли, войниче — все със същата любезност говореше старшията на Швейк, — аз ще ви убедя и вие сам в края на краищата ще дойдете до убеждението, че всяко отричане само отегчава вината!
— Тук имате пълно право — рече Швейк, — всяко отричане отегчава вината и обратно.
— Виждате ли, че сам вие, войниче, ще се съгласите с мене. Отговорете ми чистосърдечно откъде тръгнахте за тия ваши Будейовице. Нарочно казвам „ваши“, защото, както изглежда, съществуват и други някакви Будейовице, които лежат някъде северно от Путим и досега не са нанесени на никоя карта.
— Тръгнах от Табор.
— А какво правехте в Табор?
— Чаках влака за Будейовице.
— Защо не заминахте с него тогава?
227
Двуглав орел — гербът на Австро-Унгария. — Б.пр.