Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Накъде си тръгнал? — попита скитникът след малко, когато и двамата запалиха лулите си и бавно започнаха да избикалят селото.

— В Будейовице отивам.

— Хей, дявол да го вземе — уплаши се скитникът. — Там ще те пипнат веднага, няма да имаш време да се постоплиш даже. Трябва да се облечеш цивилен, дрипав трябва да ходиш, на сакат да се правиш.

Но ти все пак не се бой, сега ще минем през Страконице, Волин и Дуб и да ме убие господ, ако не намерим нещо цивилно за тебе. Там, край Страконице, хората са все още едни такива шантави и честни. Нощем мнозина от тях оставят къщите си отворени, а денем изобщо не заключват. Ще излезе някой на приказки у съседа си, нали е зима, и ето те облечен цивилно. Какво ти трябва? Обуща си имаш, значи, някаква връхна дреха само. Шинелата ти от старите ли е?

— От старите е.

— Остави я тогава. Носят ги по селата. Трябват ти, значи, панталони и сако. Като ги набавим, ще продадем куртката и панталоните на евреина Херман във Водняни. Той купува военни вещи и ги продава после по селата.

Днес ще идем в Страконице — продължи да излага той своя план. — На четири часа оттук с старата шварценбергска кошара. Там имам един познат овчар — и той вече стар дядка. Та там ще пренощуваме, а на заранта ще се помъкнем към Страконице, дано намерим в околността някоя цивилна дреха.

В кошарата Швейк попадна на един приятен старец. Последният помнеше дядо си, който му разправял за френските войни. Той беше с двайсетина години по-стар от стария скитник и затова му казваше момче, също както се обръщаше и към Швейк.

— Слушайте да ви разправя, момчета — започна той, след като насядаха край голямата зидана печка, в която беше сложил да вари картофи, — и моят дядо тогава дезентирал като ей тоя войник. Но го хванали във Водняни и така му нашарили задника, че го разпарцалили. И той пак имал късмет. Ярешовият син от Ражице зад Противни, дядото на стария Яреш, пазача на рибарника, заради бягство бил осъден в Писек на барут и олово225. А преди да го застрелят на писекското стрелбище, трябвало да мине през една улица от войници и те му ударили шестстотин тояги. Смъртта за него дошла като истинско боже милосърдие и изкупление. А ти кога избяга? — обърна той сълзливите си очи към Швейк.

— След мобилизацията, веднага щом ни отведоха в казармата — отговори Швейк, като разбра, че униформата му не може да разколебае доверието на стария овчар.

— Зида ли прескочи? — полюбопитствува овчарят, спомняйки си, както изглежда, разказа на дядо си как е прехвърлял казармената стена.

— Иначе не ставаше, дядо.

— Ами караулът силен ли беше, стреляха ли по тебе?

— Да, дядо.

— Ами накъде си тръгнал сега?

— Абе прихванали са го нещо — отвърна скитникът вместо Швейк, — насила иска да иде в Будейовице. Нали знаеш, младо, непатило, само си търси белята. Ще трябва да го по-отракам малко. Ще набавим някоя и друга цивилна дреха и всичко ще се нареди. До напролет ще преживеем как да е, пък после ще идем да работим на някой селянин. Лятос ще има голяма нужда от хора, нали излезе гладна година, разправят, че щели да мобилизират всички скитници за полска работа. Та си мисля, по-добре ще е да вървим доброволно. Хората ще бъдат малко. Нали ще бъдат изтрепани.