Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Тъй вярно, господин поручик, у нас на ъгъла на Боище и улица Катеринска имаше един дегенерирал човек. Баща му бил полски граф, а майка му акушерка. Той метеше улиците и в кръчмите не даваше да го наричат другояче освен „господин графе“.
Поручикът счете за уместно да приключи по някакъв начин работата и каза натъртено:
— Значи, внимавайте какво ви казвам, глупак с глупак, конско копито такова, ще идете на касата, ще си купите билет и ще заминете за Будейовице. Ако ви видя още веднъж тук, ще ви таксувам като дезертьор, abtretten223!
Но понеже Швейк не се помръдна и продължи да държи ръката си на козирката, поручикът изрева:
— Marsch hinaus224, не чухте ли, abtretten! Кандидат-подофицер Паланек, заведете тоя идиот на касата и му вземете билет до Ческе Будейовице!
След малко кандидат-подофицерът Паланек се върна обратно в канцеларията. През полуотворената врата надзърташе добродушното лице на Швейк.
— Какво има още?
— Господин поручик, разрешете да доложа — зашепна тайнствено кандидат-подофицерът Паланек, — той няма пари за път, а и аз нямам. Без пари не искат да го карат, нямал документи, че отива в полка си.
Без да се бави много-много, поручикът разреши по соломоновски трудния въпрос.
— Да върви пеша тогава — отсече той, — а в полка нека го затворят, задето е закъснял; кой ще се разправя тук с него?
— Няма какво да се прави, братче — каза кандидат-подофицерът Паланек на Швейк, когато излезе от канцеларията, — ще трябва да трамбоваш пеша до Будейовице. В караулката има един хляб, ще ти го дадем за из път.
И след половин час, след като го почерпиха и с едно кафе, след като прибавиха към хляба и пакетче войнишки тютюн, та да има какво да пуши, докато стигне в полка си Швейк напусна Табор. В тъмната нощ се понесе песента му.
Той пееше стара войнишка песен:
И дявол знае как се случи, но добрият войник Швейк вместо на юг към Будейовице, тръгна право на запад.
Той газеше в студа дълбокия сняг на шосето. Във войнишкия си шинел приличаше на последния войник от Наполеновата гвардия на връщане от Москва, с тая само разлика, че весело си пееше:
В заснежените гори в нощната тишина просторът кънтеше от ехото, което разбуди кучетата по селата и ги накара да се разлаят.
Когато му омръзна да пес, войникът Швейк седна на една купчина чакъл и запали лулата си, а като си почина, продължи по-нататък към нови приключения по пътя на своя анабазис към Будейовице.
Анабазис към Будейовице
Старовремският пълноводен Ксенофон кръстоса цяла Мала Азия и ходи бог знае къде без каквато и да било карта. Старите готи извършваха походите си също така без да имат каквото и да било понятие от топография. Да маршируваш все напред, ето това се нарича анабазис. Да се промъкваш през непознати местности. Да бъдеш обкръжен от врагове, които дебнат първия удобен случай да ти извият врата. Когато човек има умна глава, каквато е имал Ксенофон или всички ония разбойнишки племена, дошли в Европа бог знае откъде, от Каспийско или Азовско море, на поход той прави чудеса.
Там нейде на север, на брега на галското море, докъдето римските легиони на Цезар стигнали също без каквато и да било карта, те си казали веднъж, че ще се върнат в Рим по друг път, за да видят и други места. И въпреки това те пак стигнали в Рим. От това време, изглежда, е останала поговорката — че всички пътища водят към Рим.
Също така всички пътища водят и за Ческе Будейовице. В това беше твърдо убеден и добрият войник Швейк, когато, вместо да види пейзажа на Будейовицкия край, той видя селата на Милевско.
Той обаче не се спря, тъй като никой добър войник не може да бъде възпрепятствуван от някакво си Милевско да иде в Ческе Будейовице.
Така Швейк се озова на запад от Милевско, в Кветов. Той беше изчерпал запаса си от военни песни, в които се говори за войници на поход, така че пред самия Кветов беше принуден да започне пак отначало:
Из пътя от Кветов за Враж, който върви все на запад, една стара бабичка, завръщайки се от черква, завърза разговор с Швейк, като го поздрави по християнски:
— Добър ти ден, войниче, накъде си се запътил?
— Тръгнал съм, майчице, за полка си в Будейовице — отговори Швейк. — На война отивам.
— Та ти си погрешил пътя, войниче — уплашено рече бабичката, — така никога няма да стигнеш в Будейовице. Ако вървиш нататък, през Враж, ще стигнеш в Клатови.
223
Свободен сте. — Б.пр.
224
Марш навън. — Б.пр.