Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

А старшията, като се върнеше в къщи, попълваше поне един нов въпросник: „Духът на населението — I а“.

На старшията често му се случваха дълги безсънни нощи. Непрестанно беше в очакване на някаква проверка, на някаква анкета. Нощем му се присънваше въже с примка, сънуваше как го водят към бесилката и накрая как под самото бесило министърът на вътрешната отбрана го пита: „Wachmeister, wo ist die Antwort des Cirkulärs № 78967823792 X.Y.Z.?“234

Но сега! Из целия полицейски участък, от всичките му ъгли сякаш ечеше старият ловен девиз: „На добра слука, ловци!“ И старшията не се съмняваше, че околийският управител ще го потупа по рамото и ще каже: „Ich gratulieren Ihnen, Herr Wachtmeoster.“235.

Във въображението на старшията се рисуваха и други примамливи картини, изникнали кой знае в коя от гънките на неговия чиновнически мозък: награда, бързо производство в по-горен чин, признаване на криминалистическите му способности, които ще открият пред него блестяща кариера.

Той извика младшия полицай и го попита:

— Дадохте ли му обед?

— Донесоха му пушено със зеле и кнедел, супата беше се свършила. Изпи един чай и иска още.

— Да му се даде! — великодушно склони старшията. — Като изпие чая, доведете го при мене.

— Е, как? Вкусно ли беше? — попита старшията след половин час, когато ефрейторът доведе Швейк, насител и доволен както винаги.

— Сносно беше, господин вахмистър, само зелето трябваше да е малко повечко. Но няма какво да се прави, вие не сте ме очаквали. Пушеното беше много добре приготвено, навярно беше домашно, от собствена свиня. И чаят с ром беше много хубав.

Старшията погледна Швейк и започна:

— Вярно ли е, че в Русия пият много чай? Има ли и там ром?

— Ром има по целия свят, господин вахмистър.

„Я ти не го усуквай — помисли си старшията, — да беше внимавал по-рано какво приказваш, сега е късно!“ И като се наведе към Швейк, интимно го запита:

— В Русия има ли хубави моми?

— Хубави моми има по целия свят, господин вахмистър.

„Ей, дявол такъв! — рече си старшията. — Ще ти се да се измъкнеш някак сега, виждам аз.“ И рече да го притисне до стената със следния въпрос:

— Какво щяхте да правите в деветдесет и първи полк?

— Щях да ида на фронта с него.

Старшията, доволен, се вгледа в него и забеляза:

— Правилно. Това е най-добрият начин да се върнете в Русия. Наистина много добре замислено — сияеше старшията и наблюдаваше същевременно какво въздействие упражняват думите му върху Швейк.

В очите му обаче той не можа да прочете нищо друго освен абсолютно спокойствие.

„Гледай го ти, веждата му даже не трепва — смая се старшията, — това е то военното им възпитание. Аз да бях в неговото положение и някой да ми кажеше такова нещо, веднага коленете ми щяха да се разтреперят.“