Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
И старшията добави сериозно:
— Ето, това се казва самоотрицание, господин ефрейтор, това е геройство! Тюх, да му се не види, ние пак се разприказвахме, я бягайте, та поръчайте обеда, а него изпратете при мене.
Ефрейторът доведе Швейк и старшията приятелски му посочи да седне. Отначало той го попита има ли родители.
— Нямам.
На старшията веднага му мина през ума, че така е по-хубаво, няма да има поне кой да жали за нещастника. При това той се загледа в добряшкото лице на Швейк и в пристъп на добросърдечие го потупа по рамото, наведе се към него и с бащински глас го попита:
— Е как, харесва ли ви Чехия?
— Мен в Чехия навсякъде ми харесва — отговори Швейк, — из пътя си навсякъде срещнах много добри хора.
Старшията кимна с глава одобрително.
— У нас народът е много добър и мил. Е, случва се по някоя кражба, по някое сбиване, но това не е кой знае каква работа. Тук съм вече петнайсет години, като направя сметка, на година не се пада и цяло убийство, само три четвърти.
— Как така, само опит за убийство ли? — попита Швейк.
— Не, не. Не това искам да кажа. В течение на петнадесет години се случиха само единадесет убийства. От тях пет бяха с цел грабеж, останалите шест бяха най-обикновени, за които не си струва и да се приказва.
Старшията замълча и след това отново премина към своя метод на разпитване:
— Какво искахте да правите в Будейовице?
— Да постъпя в деветдесет и първи полк.
Старшията покани Швейк да се върне в караулното помещение, а сам бързо, за да не забрави, допълни рапорта си до околийското полицейско управление в Писек със следното: „Тъй като владее в съвършенство чешки език, той искал да се опита в Ческе Будейовице да постъпи в деветдесет и първи пехотен полк.“
Старшията радостно потри ръце, доволен от богатството на събрания материал и от точните резултати, които даде неговият следователски метод. Той си припомни своя предшественик, вахмистър Бюргер, който изобщо не разговаряше със задържаните, нищо не ги питаше и веднага ги изпращаше в околийски съд с кратък рапорт: „Според доклада на ефрейтора, задържан за скитничество и просия.“ Това разпит ли е?
И като прелистваше страниците на своя рапорт, старшията се усмихна удовлетворен, извади от писмената си маса една поверителна инструкция на областното полицейско управление в Прага с обикновеното: „Строго поверително!“ и прочете още веднъж:
„Строго се вменява на всички полицейски участъци да следят с крайно повишено внимание всички лица, които минават през районите им. Прегрупирането на нашата армия в Източна Галиция стана причина някои руски войскови части, които преминаха Карпатите, да заемат позиции на територията на нашата империя, с което фронтът бе изместен по-навътре, на запад към монархията. Това ново положение даде възможност на руските разузнавачи при подвижността на фронта да проникнат по-дълбоко в територията на монархията, особено в Силезия и Моравия, откъдето според поверителни сведения голям брой руски разузнавачи са се отправили към Чехия. Установено е, че между тях има и много руски чехи, възпитани във висшите щабни военни заведения на Русия. Те владеят в съвършенство чешки език и се явяват особено опасни разузнавачи, тъй като могат и сигурно ще отпочнат и между чешкото население подривна пропаганда. Затова областното управление нарежда да се задържат всички подозрителни лица и особено да се засили бдителността в ония райони, в чиято близост има гарнизони, военни обекти и гари, през които минават военни ешелони. Задържаните да се подлагат на незабавен и щателен обиск и да се предават на по-горна инстанция.“