Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Аз мисля — рече Швейк уверено, — че и от Клатови може да се иде в Будейовице. Вярно, това е големичка разходка за човек, който бърза да се върне в полка си. Дано само си нямам после неприятности заради доброто намерение да пристигна навреме.
— И в наше село имаше един такъв немирник. Тоничек Машку го казваха — въздъхна си бабичката. — Роднина ми е от сестриницата. Замина той уж за Пълзен, в опълчението. А след една седмица идваха да го търсят стражари, задето не се бил явил в полка. Мина още една седмица и той се върна цивилен, па ни казва, че го пуснали в отпуска. Тогава кметът отиде в участъка и оттам го взеха със себе си. Писа ни вече писмо от фронта. Ранен бил. Останал без крак.
Бабичката състрадателно погледна Швейк:
— Ей там, оназ горица виждаш ли я, войниче? Там ме почакай, ще ти донеса картофена чорбица да се стоплиш… Къщата ни се види оттука, току зад горицата е, малко надясно. През наше село не мож мина, стражарите са същи соколи, сичко видят. От горицата после земи направо към Малчин. А оттам пък, войниче, ще избиколиш Чижова. Там стражарите са големи мръсници и ловят дезинтьорите. Върви право низ гората към Седлец, дето е край Хораждьовице. Там има много добър стражар, пуска сички през селото. Книжата в тебе ли са?
— Не са, майчице!
— Е, тогава и там недей се отбива, върви по-добре в Радомишъл, ама гледай да стигнеш привечер, кога стражарите са по кръчмите. Там в долнята улица зад Флорианек ще намериш една къща, със син цвят е боядисана отдолу, и ще питаш за дядо ти Мелихарек. Той ми е брат. Много здраве му кажи от мене и той ще ти покаже как да идеш в Будейовице.
В горичката Швейк чака бабичката повече от половин час. После той се постопли с картофената чорба, която бедната старица му донесе в едно гърне, закътано във възглавница, за да не изстине. Бабичката разви кърпата си и извади голям резен хляб и къс сланина, мушна всичко това в джобовете на Швейк, прекръсти го и му каза, че имала там двама внука.
След това още веднъж най-подробно му повтори през кои села да мине и кои да избиколи. Най-после тя извади от дълбокия джеб на контоша си една крона и му я даде, да си купи ракийка в Малчин, зер пътят до Радомишъл бил дълъг.
По съвета на бабичката от Чижова Швейк тръгна на изток към Радомишъл, убеден, че в която и посока да върви, все рано или късно ще трябва да стигне в Будейовице.
В Малчин към него се присъедини един стар акордеонист, когото Швейк намери в кръчмата, където се отби да си купи ракийка за из дългия път до Радомишъл.
Акордеонистът сметна Швейк за дезертьор и му предложи да иде с него в Хораждьовице, дето имал женена дъщеря, мъжът на която също бил дезертьор. Акордеонистът очевидно се беше понапил в Малчин.
— Вече два месеца крие мъжа си в обора — придумваше той Швейк, — тя и теб ще скрие и ще останете там до края на войната. Ще си правите компания двамката.
След като Швейк учтиво му отказа, той се ядоса страшно и тръгна наляво през нивите, като заплашваше Швейк, че ще иде да го предаде на полицията в Чижова.
Същата вечер Швейк пристигна в Радомишъл и на долната улица зад Флорианек намери дядо Мелихарек. Но поздравът от бабичката никак не подействува.
Старецът настояваше да види документите на Швейк. Той беше някак предубеден човек, тъй като не преставаше да говори за някакви си разбойници, крадци и мошеници, които се скитали из целия Писецки край.
— Избягват от войската, да служат не щат. Мъкнат се после из цялата околност, крадат, та дим се вдига — навря той мнението си право в очите на Швейк, — и всеки от тях се прави на божа кравица.
— Тъй ами, ако искаш да разсърдиш някого, кажи му истината в очите — добави той, когато Швейк стана от пейката, — на такъв ако му беше чиста съвестта, щеше да остане да си седи, да си даде документите, да ги видят хората. Ама нали ги няма…
— Е, хайде, остани си със здраве, дядо.
— Ха със здраве, пък друг път намери някой по̀ балама.
Дълго време след като Швейк беше излязъл в тъмнинатата, дядката продължаваше да си мърмори: „Отивал в Будейовице, в полка си. От Табор. И ми тръгнал непрокопсаникът най-напред за Хораждьовице, а после тепърва за Писек. Та той прави околосветско пътуване.“
Швейк вървя почти цяла нощ, едва в полето край Путим намери купа слама. Той поотрови сламата и съвсем близо до себе си чу глас:
— От коя полк си? Къде си се понесъл?
— От деветдесет и първи, в Будейовице.
— Що ти трябва!
— Там е поручикът ми.
Непосредствено до него се чу смях. Смееха се не един, а трима. Когато смехът утихна, Швейк попита от кой полк са те. Установи, че двамата са от трийсет и пети, а единият е артилерист, също от Будейовице.