Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Инструкция за платени информатори от местното население, зачислени на служба в местния жандармерийски участък.

Всеки ден идваше с нови инструкции, упътвания и наредби.

Засипван от това огромно множество най-различни изобретения на австрийското министерство на вътрешните работи, старшията Фландерка никога не беше ажур и на въпросниците отговаряше стереотипно: всичко е в пълен ред, лоялността на местното население е от разред I а.

Австрийското министерство на вътрешните работи беше изнамерило следните разреди за определяне лоялността и верността на гражданството към монархията:

Последната категория — римско четири — означаваше: в комбинация с „а“ — родоизменник и бесило, в комбинация с „б“ — интерниране, с „в“ — наблюдение и затвор.

В чекмеджето на старшията имаше всевъзможни формуляри и индекси. Властта искаше да знае мнението на всеки гражданин за управлението на страната.

Колко пъти старшията Фландерка бе кършил отчаяно ръце над формулярите, които с всяка поща се умножаваха неумолимо. Щом видеше познатия плик с печат: „Portofrei-dienstlich“231, сърцето му винаги се разтуптяваше, а нощем, размишлявайки върху всичко това, идваше до убеждението, че няма да може да дочака края на войната, че областното полицейско управление ще го лиши и от последната капка здрав разум и че няма да има възможност да се порадва на победата на австрийското оръжие, защото в главата му ще има една дъска повече или по-малко. А околийското жандармерийско управление ежедневно го бомбардираше с въпроси защо не е отговорено на въпросник № 72345721afd; по какъв начин е изпълнена инструкция № 88992922gfehZ; какви са практическите резултати от упътване № 1234561922brV и т.н.

Най-много грижи му създаде инструкцията как да се печелят платени доносчици и информатори от местното население. В края на краищата, понеже счете за абсурдно да завербува такива лица в района на своя полицейски участък, т.е. в местността, където започват Блатата232 и където народът е така дебелоглав, той стигна до мисълта да назначи на тая служба общинския пастир, когото наричаха „Пепек, скокни!“. Той беше кретен, който при тия думи винаги подскачаше. Той беше един от ония нещастни, занемарени от природата и хората индивиди, инвалид, който срещу няколко жълтици годишно и срещу оскъдна храна пасеше общинския добитък.

Него нареди да извикат старшията и му каза:

— Знаеш ли, Пепек, кой е старият Прохазка?233

— Меее.

— Недей мечи и помни, че така наричат негово величество императора. Знаеш ли кой е негово величество императорът?

— Той е негово велицество импелатола.

— Добре, Пепек! Ти помни, каквото ти казвам. Като ходиш да ядеш по къщите, щом чуеш някого да говори, че негово величество императорът е говедо или нещо подобно, веднага ела ми кажи. Ще ти дам шестак, а като чуеш някого да разправя, че няма да спечелим войната, пак ще дойдеш, разбираш ли, при мене и ще ми кажеш кой го е казал. Пак ще ти дам шестак. Но ако науча, че криеш нещо от мене, мисли му. Ще те подбера и право в Писек. Ха сега, скокни!