Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Тия ваши кръгове… Вие като че ли се скитате из околността, а? Колко време се бавихте на гарата в Табор?

— Стоях до заминаването на последния влак за Будейовице.

— И какво правихте там?

— Разговарях с войници.

Нов многозначителен поглед на старшията към подчинените.

— А за какво разговаряхте? Какво например ги питахте?

— Питах ги от кои полкове са и накъде заминават.

— Отлично. А не ги ли питахте колко души има например полкът, от какви поделения се състои?

— Това не ги питах, защото отдавна го зная наизуст.

— Вие, значи, сте много добре осведомен за строежа на нашата армия!

— Разбира се, господин старши.

Сега вече старшията хвърли последния си коз и победоносно погледна подчинените си:

— Знаете ли руски?

— Не знам.

Старшията кимна на младшия полицай и двамата отидоха в съседната стая. Там старшията с ентусиазма на пълната победа и увереност заяви, потривайки ръце:

— Чухте ли? Не знае руски! Какъв изпечен хитрец. Всичко призна, само най-важното отрече. Утре ще го експедираме в Писек на господин околийския. Успехът на криминалистиката зависи от хитростта и учтивостта. Видяхте ли как го удавих в порой от въпроси? Кой можеше да помисли за него такова нещо? Гледаш го, такава глупава физиономия, ни лук ял, ни лук мирисал. Тъкмо такива трябва хитро да ги подхванеш. Сега го сложете някъде, а аз ще ида да напиша протокола.

Слънцето клонеше на залез, а старшията все още съчиняваше протокола, във всяко изречение на който се мъдреше думата: „Schpionageverdächtig“228.

По лицето на старшията Фландерка беше изписана прелестна усмивка. Колкото повече пишеше в своя странен канцеларски стил, толкова повече му се изясняваше ситуацията, а когато привърши със: „So melde ich gehorsam, wird der feindliche Offizier heutigen Tages, nach Bezirksgandarmeriekommando Pisek, überliefert“229, той се усмихна, доволен от творбата си, и извика младшия полицай.

— Нахранихте ли неприятелския офицер?

— Съгласно нарежданията ви, господин вахмистър, храна даваме само на ония, които са доведени и разпитани преди дванадесет часа.

— Този е едно голямо изключение — важно-важно продума старшията, — той е някакъв висш офицер, генералщабен сигурно. Ясно е, че русите няма да изпратят на разузнаване обикновен ефрейтор, нали? Я пратете някой в кръчмата „На Коцоурку“ да му донесе обед. Ако не е останало, да сготвят нещо. После нека сварят чай с ром и всичкото да го изпратят тук. Не казвайте за кого е. Изобщо да не сте споменали кого държим тук. Военна тайна. Какво прави той сега?

— Помоли ме да му дам малко тютюн, седи в караулното помещение и изглежда толкова спокоен, като че ли си е в къщи. „Топличко е при вас — казва, — печката ви не пуши ли? На мене много ми харесва тук. А ако печката вземе да пуши, извикайте някого да изчисти комина. Но чак следобед, комин никога не се чисти, когато слънцето е над него.“

— Я го гледай ти какъв рафиниран — рече старшията с възторжен глас, — прави се, като че ли цялата работа не го засяга. А не може да не знае, че ще го разстрелят. Такива хора заслужават уважение, макар и да са наши врагове. Тоя човек е тръгнал на сигурна смърт. Не зная ние способни ли сме на такова нещо. Струва ми се, че ние бихме се смутили, бихме отстъпили. А той си седи спокойно и казва: „Топличко е при вас, печката ви не пуши ли?“ Това се казва, господин ефрейтор, характер. За това са нужни стоманени нерви, самоотрицание, твърдост и ентусиазъм. Ех, да имаше в Австрия такъв ентусиазъм… но я по-добре да оставим това. И у нас има ентусиасти. Четохте ли в „Народна политика“ за поручик Бергер от артилерията, който се изкатерил на един висок бор и си направил там Beobachtungspunkt230. След като нашите отстъпили, той не могъл да слезе, защото щял да попадне в плен. И той решил да чака нашите да прогонят неприятеля и да се върнат. Цели две седмици ги чакал. Цели две седмици бил горе на дървото и за да не умре от глад, огризал целия му връх и се хранел с клончета и борови иглички. Когато нашите дошли, той бил толкова изтощен, че не могъл да се държи вече горе, паднал и се убил. Наградили го посмъртно със златен кръст за заслуга и храброст.