Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Проклятие, помисли Каладин. Какъв глупак съм. Кръгъл тъп идиот. Не е същото. Изобщо не е същото.
— Парш, имаш ли име? — попита той.
Паршът поклати глава. Те рядко говореха. Можеха, но трябваше да ги подтикнеш.
— Е, трябва все някак да се обръщаме към теб — продължи Каладин. — Какво ще кажеш за името Шен?
Мъжът сви рамене.
— Добре тогава. — Каладин се обърна към отряда. — Това е Шен. Сега той е един от нас.
— Един парш? — попита изтегнатият край казармата Лопен. — Не ми харесва той, ганчо. Виж само как ме зяпа.
— Ще ни убие, докато спим — додаде Моаш.
— Не, това е добре — рече Белязаният. — Може просто да го сложим да тича отпред. Ще отнесе стрелата вместо някой от нас.
Сил кацна на рамото на Каладин и сведе поглед към парша. Очите й бяха тъжни.
Ако свалите светлооките и поемете властта, ще продължават да се случват злини. Просто ще се случват на други хора.
Но това е един парш.
Прави каквото можеш, за да оцелееш…
— Не — отсече Каладин. — Шен вече е един от нас. Не ме интересува какъв е бил преди. Както не ме интересува какъв е бил всеки друг от вас. Ние сме Мост Четири. Той също.
— Ама… — подзе Белязаният.
— Не — повтори Каладин. — Няма да се отнасяме с него така, както светлооките се отнасят с нас, Белязан. Там е цялата работа. Скала, намери му елек и сандали.
Мостовите се разотидоха. Остана само Тефт.
— Какво за… нашите планове? — попита той тихо.
— Продължаваме — отговори Каладин.
Това явно притесняваше Тефт.
— Какво ще направи той, Тефт? Ще ни издаде ли? Не съм чувал някой парш да каже повече от една дума наведнъж. Съмнявам се, че може да действа като шпионин.
— Не знам — измърмори Тефт. — Обаче те никога не са ми харесвали. Като че ли са способни да разговарят помежду си, без да издадат и звук. Не ми харесва как изглеждат.
— Тефт — отговори Каладин прямо, — ако отхвърляхме мостовите заради вида им, трябваше да те изритаме още преди седмици заради физиономията.
Тефт изръмжа. После се усмихна.
— Какво? — попита Каладин.
— Нищо. Просто… за миг ми напомни за едни по-добри дни. Преди тази буря да се стовари върху мен. Разбираш какви са шансовете ни, нали? Да се освободим с бой, да избягаме от човек като Садеас?
Каладин сериозно кимна.
— Хубаво — рече Тефт. — Е, понеже не си склонен да го направиш, аз ще държа под око нашето приятелче „Шен“. След като му попреча да забие нож в гърба ти, ще можеш да ми поблагодариш.
— Не мисля, че трябва да се тревожим.
— Ти си млад. Аз съм стар.
— И допускаш, че това те прави по-мъдър?
— Проклятие, не. Това доказва единствено, че имам повече опит в това да оставам жив. Ще го наблюдавам. Ти трябва да обучаваш останалите от тая жалка пасмина да… — Той млъкна и се озърна. — Да не се препъват в собствените си крака в мига, когато някой ги заплаши. Разбрано?
Каладин кимна. Звучеше като нещо, което някой от старите му сержанти би казал. Тефт държеше да не говори за миналото си, но той никога не изглеждаше така смазан, както повечето от останалите.
— Добре — отговори Каладин, — имай грижата да си оправят екипировката.
— Ти какво ще правиш.
— Ще вървя и ще мисля.
Час по-късно Каладин още бродеше из военния лагер на Садеас. Скоро трябваше да се върне в дърводелския двор; хората му отново трябваше да слязат в пропастите и получиха само няколко свободни часа да се погрижат за екипировката си.
Когато беше момче, не можеше да разбере защо баща му често излизаше да се разходи, за да помисли. Колкото повече остаряваше, толкова по-често откриваше, че подражава на бащините привички. Ходенето, движението правеше нещо с ума му. Непрестанното минаване край палатките, редуването на цветовете, суетящите се хора — това му създаваше усещането за промяна и караше мислите му също да поискат да се движат.
Не се презастраховай, когато правиш облози с живота, Каладин, винаги казваше Дурк. Не залагай един чип, когато джобът ти е пълен с марки. Или заложи всичко, или стани и си тръгни.
Сил танцуваше пред него, скачаше от рамо на рамо из претъпканата улица. От време на време се настаняваше на главата на някой, който вървеше в обратната посока, и седеше там с кръстосани крака, докато човекът се размине с Каладин. Всичките му сфери бяха на масата. Решил беше да помогне на мостовите. Но нещо не му даваше мира, една тревожност, която не можеше да обясни.
— Виждаш ми се угрижен — каза Сил и кацна на рамото му. Имаше кепе и жакет освен обичайната си рокля, като че подражаваше на бакалите наоколо. Подминаха аптеката. Каладин едва си направи труда да погледне нататък. Нямаше сок от кратункова билка за продан. Скоро запасите му щяха да се изчерпят.