Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Бягай да отнесеш съобщение на Сиятелния господар Рерал Макорам — рече Броненосецът и хвърли нещо на улицата. Сфера. Проблесна на слънчевата светлина, преди Каладин да я улови. — Той е от Шести батальон. Предай, че Адолин Колин няма да успее за днешната среща. Ще му изпратя вест за нова среща.
Каладин погледна сферата. Изумруден чип. Повече от заплатата му за две седмици. Вдигна поглед; младият господар и хората му вече се оттегляха, следвани от куртизанката.
— Ти се завтече да й помогнеш — чу се глас. Сил се спусна и кацна на рамото му. — Много благородно от твоя страна.
— Онези отидоха първи — отговори Каладин. А единият беше светлоок, не по-малко. Какво го засягаше това?
— Все пак опита да помогнеш.
— Глупаво беше. Какво щях да направя? Да преборя светлоок? Така половината войници от лагера щяха да ми се нахвърлят, а уличницата щяха да я набият още, задето е предизвикала свадата. Моите усилия щяха да причинят смъртта й.
Каладин се умълча. Тези думи много приличаха на нещата, които говореше по-рано.
Не можеше да престане да мисли, че е прокълнат, или има лош късмет, или каквото и да е. Суеверието не беше помогнало никому. Но той трябваше да признае, че повторението е обезпокоително. Ако действаше като досега, как би могъл да очаква различен резултат? Трябваше да опита нещо ново. Някаква промяна. А за това трябваше повече мислене.
Каладин тръгна да се връща в дърводелския двор.
— Няма ли да изпълниш заръката на Сиятелния господар? — попита Сил. Нямаше следи от внезапната й уплаха; явно искаше да се престори, че това не се е случило.
— При такова отношение към мен? — тросна се Каладин.
— Не беше чак толкова зле.
— Няма да им се кланям. Вече не търча да изпълнявам прищевките им, само защото очакват това от мен. Ако толкова се вълнуваше от съобщението, щеше да изчака да се увери, че приемам.
— Ти взе неговата сфера.
— Спечелена с пот от тъмнооките, които работят за него.
Сил позамълча.
— Плаша се от това колко мрачен ставаш, когато говориш за тях. Когато мислиш за светлооките, не си ти.
Каладин не отговори, просто продължи да върви. Нищо не дължеше на Сиятелния господар, пък и имаше заповед да се върне в дърводелския двор.
Но господарят наистина защити жената.
Не, твърдо си рече Каладин. Само искаше да постави офицера на Садеас в неудобно положение. Всеки знае, че между лагерите има напрежение.
Само това си позволи да помисли по въпроса.
47
Благословиите на Бурята
Каладин завъртя парчето скала между пръстите си и повърхността на късчетата кварц вътре улови светлината. Беше се опрял с едно стъпало на някакъв голям камък, копието му лежеше до него.
Скалата улови светлината и я заусуква в различни цветове в зависимост от ъгъла, под който я обръщаше. Красивите дребни кристалчета бляскаха. Приличаха на приказните градове, построени от скъпоценни камъни.
Около него армията на Амарам се готвеше за битка. Шест хиляди мъже точеха копията си или завързваха кожените брони. Бойното поле не беше далеч и понеже не очакваха буря, войниците нощуваха в палатките.
Бяха, изминали близо четири години, откак Каладин постъпи в армията на Амарам през онази дъждовна нощ. Четири години. И цяла вечност.
Войниците тичаха насам-нататък. Някои вдигаха ръка и подвикваха на Каладин за поздрав. Той им кимваше в отговор. Прибра парченцето скала в джоба, скръсти ръце и зачака. Знамето на Амарам вече се вееше. Тъмночервено поле с неговия герб — тъмнозелена двойка глифи във формата на белогръб с вдигнати бивни. Мерем и как, чест и решителност. Флагът плющеше пред изгряващото слънце, утринният хлад отстъпваше на жегата на деня.
Каладин се обърна и погледна на изток. Към дома, където никога нямаше да се върне. Реши това преди месеци. Службата му щеше да завърши след няколко седмици, но той щеше отново да се запише. Не би могъл да застане пред родителите си, след като не спази обещанието да защитава Тиен.
Един масивен тъмноок войник приближи в тръс към него. На гърба му бе привързана брадва, на раменете му имаше бели възли. Необичайното оръжие беше привилегия на взводния командир. Гаре имаше мощни ръчища и гъста черна брада, макар да беше загубил голяма част от своя скалп от дясната страна на главата му. Следваха го двама от сержантите му, Налем и Корабет.
— Каладин — подхвана Гаре. — В името на Отеца, човече! Защо ме тормозиш? И то в ден на сражение!
— Добре знам какво предстои, Гаре — отговори Каладин, все още със скръстени ръце. Няколко роти вече се събираха и се строяваха. Далет щеше да се погрижи взводът на Каладин да е на място. Отпред, както бяха решили. Противникът им — един светлоок на име Халав — обичаше далечните залпове. Вече няколко пъти се бяха сражавали с неговите хора. Един от тези случаи беше прогорен в паметта и в душата на Каладин.