Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Той постъпи в армията на Амарам с очакването да защитава алетските граници — и ги защитаваше. Срещу други алети. По-дребни господари, които се мъчеха да откъснат парчета от земите на върховния принц Садеас. От време на време Амарам опитваше да отнеме територии от други върховни принцове. Твърдеше, че те всъщност принадлежат на Садеас, а другите са ги откраднали преди години. Каладин не знаеше как да разбира това. Амарам беше единственият от светлооките, комуто той вярваше. Но, изглежда, и те вършеха същите неща като армиите, срещу които воюваха.
— Каладин? — обади се нетърпеливо Гаре.
— Имаш нещо, което искам — отговори Каладин. — Новобранец, пристигнал едва вчера. Галан казва, че името му е Сен.
Гаре се начумери.
— И очакваш да играя тази игра с теб сега? Говори с мен след сражението. Ако момчето оцелее, може да ти го дам. — Врътна се и тръгна, а приятелчетата му го последваха.
Каладин се изправи и взе копието си. Движението му накара Гаре да спре.
— Няма да е проблем за теб — тихо рече Каладин. — Само прати момчето в моя взвод. Приеми си заплащането. Мълчи си. — Измъкна кесия със сфери.
— Може да не искам да го продавам — отговори Гаре и се обърна.
— Не го продаваш. Прехвърляш го при мен.
Гаре огледа кесията.
— Добре де, може пък да не ми харесва как всички правят каквото ти им кажеш. Не ме интересува колко си добър с копието. Моят взвод си е мой.
— Няма да ти давам повече, Гаре — каза Каладин и пусна кесията на земята. Сферите вътре изтракаха. — И двамата знаем, че момчето е безполезно за теб. Необучено, зле въоръжено, твърде малко за добър войник. Прати го при мен.
Каладин се обърна и тръгна. След малко чу потракване — Гаре взе кесията.
— Не можем да се сърдим на човека, задето опитва.
Каладин продължи да върви.
— Какво въобще означават тези новобранци за тебе? — провикна се Гаре подире му. — Половината ти взвод е от хора, които са прекалено дребни, та да се сражават както трябва! Почти ме караш да си мисля, че искаш да те убият!
Каладин не му обръщаше внимание. Мина през лагера, като махаше в отговор на войниците, които го поздравяваха. Повечето му правеха път или защото го познаваха и го уважаваха, или защото знаеха каква слава му се носи. Най-младият взводен командир в армията, само след четири години опит и вече начело. За да се издигне повече, един тъмноок трябваше да замине за Пустите равнини.
В лагера цареше бъркотия — войниците бързаха да направят последните си приготовления. Нови и нови роти се строяваха. Каладин можеше да забележи и противниците, които се строяваха на възвишението на запад от равнината.
Врагът. Така ги наричаха. Ала когато възникнеше истински граничен спор с ведените или решийците, същите тези хора щяха да застанат до войниците на Амарам и да се сражават заедно. Все едно Нощната пазителка си играеше с тях на някаква забранена хазартна игра и понякога разполагаше върху дъската хората като съюзници, а на другия ден ги караше да се избиват като противници.
Но копиеносецът нямаше защо да разсъждава за това. Така му казваха. Неведнъж. Предполагаше, че би трябвало да се вслушва, и разбираше, че задължението му е да направи най-доброто, за да опази живота на взвода си. Победата беше на второ място.
Не можеш да убиваш, за да защитиш…
Лесно намери пункта на военните лекари; долови миризмите на противовъзпалителните мазила и на запалените малки огньове. Те му напомниха за младостта, която сега му се струваше много, много далечна. Нима наистина бе планирал да стане лекар? Какво беше станало с неговите родители? А с Рошоне?
Днес това беше безсмислено. Прати на родителите си вест по писарите на Амарам, сбита бележка, която му струва надниците за цяла седмица. Те знаеха, че се е провалил, и знаеха, че няма намерение да се върне. Нямаше отговор.
Вен беше главният лекар, висок и дълголик мъж с приличен на луковица нос. Наглеждаше чираците си, които сгъваха превръзки. Каладин веднъж се беше позамислил дали да не се нарани, за да постъпи на служба при тях; всичките чираци имаха някакъв недъг, който ги правеше негодни за бой. Не беше способен да го стори. Самонараняването му се виждаше страхливо. Пък и лечителството беше част от стария му живот. По някакъв начин той вече не го заслужаваше.