Пътят на кралете (том II)

— Ние сме във война с едно чудновато племе. Онези там на Пустите равнини са съвсем различни от хората, дето работят за нас.

Това поне беше вярно. Във военния лагер имаше много парши и — въпреки шарките по кожата — приликите между тях и паршендските воини бяха малко. Например, никой от паршите нямаше онези подобни на броня черупки, израсли върху кожата. Каладин огледа набития плешив мъж. Паршът се беше втренчил в земята; беше само по набедреник. В него имаше нещо яко. Пръстите му бяха по-дебели от човешките, ръцете му — по-масивни, бедрата му по-широки.

— Питомен е — каза Газ. — Няма защо да се тревожиш.

— Мислех, че паршите са прекалено ценни, та да ги ползват за мостовете — отговори Каладин.

— Това е просто един експеримент — уточни Газ. — Сиятелната Хашал държи да знае с какви възможности разполага. Напоследък стана трудно да се намират достатъчно мостови и паршите биха помогнали да се попълнят празните места.

— Това е глупост, Газ — намеси се Тефт. — Не ме интересува дали е „питомен“ или не. Да искате от него да носи моста срещу съплеменниците си е чиста идиотщина. Ами ако ни предаде?

Газ сви рамене.

— Ще видим дали това ще стане.

— Но…

— Остави, Тефт — рече Каладин. — Ти, парш, ела с мен. — Обърна се и заслиза по хълма. Паршът покорно го последва. Тефт изруга и също тръгна.

— Какъв номер се мъчат да ни извъртят според теб? — попита той.

— Предполагам, че е каквото Газ каза. Пробват дали могат да се доверят на паршите да носят мост. Може би той ще изпълнява каквото му се нареди. Или пък ще откаже да бяга с моста. Или ще опита да ни убие. Каквото и да стане, тя печели.

— В името на диханието на Келек — прокле Тефт. — Положението ни е по-мрачно от стомаха на рогоядец. Тя ще ни изтреби, Каладин.

— Знам. — Той погледна парша през рамо. Беше малко по-висок от другите, лицето му беше малко по-широко, но на Каладин всички парши му се виждаха еднакви.

Когато Каладин се върна, мъжете от Мост Четири се бяха строили. Гледаха приближаващия парш изненадано и невярващо. Каладин спря пред тях, Тефт застана до него, а паршът беше отзад. Каладин изтръпваше от това той да стои зад гърба му. Небрежно се помести встрани. Паршът просто си стоеше, свел поглед, с отпуснати рамене.

Каладин погледна хората. Те бяха отгатнали какво става и се настройваха враждебно.

Отче на Бурята, рече си Каладин. В този свят има нещо по-долно от мостовия. Това е паршът-мостови. Паршите може и да бяха по-скъпи от повечето роби, но така беше и с чулите. Всъщност сравнението беше уместно, понеже караха паршите да работят като добитък.

Като видя как реагират мъжете от отряда, Каладин съжали създанието. И затова се ядоса на себе си. Винаги ли трябваше да реагира така? Този парш беше опасен, разсейваше хората, не можеха да разчитат на него.

Слабост.

Превръщай слабостта в предимство винаги, когато можеш. Така казваше един мъж, който се грижеше единствено за собствената си кожа.