Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Казал беше на хората си, че ще ги обучи да се бият, ала това щеше да отнеме време. А когато се обучеха, как щяха да изнесат копията от пропастите, за да ги ползват при бягството? Трудно щеше да е да ги промъкнат, предвид това как ги претърсваха. Можеха просто да започнат боя при самото претърсване, но това щеше да вдигне целия лагер под тревога.
Проблеми, проблеми. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-неизпълнима му се виждаше задачата.
Направи път на група войници в тъмнозелени куртки. Кафевите им очи показваха, че са обикновени граждани, но белите възли на раменете сочеха, че са офицери. Взводни командири и сержанти.
— Каладин? — обади се Сил.
— Измъкването на мостовите е най-тежката задача, пред която съм се изправял. Много по-трудна от опитите ми за бягство като роб. Пък и всички тези опити се провалиха. Не спирам да се питам дали не се готвя за ново бедствие.
— Този път ще е различно, Каладин — отговори Сил. — Чувствам го.
— Прозвуча ми като нещо, което Тиен би казал. Неговата смърт доказва, че думите не променят нещата, Сил. И преди да попиташ, не потъвам отново в отчаяние. Но не мога да пренебрегна нещата, които ми се случиха. Започна с Тиен. Оттогава, всеки път, когато целенасочено избера хора, които да защитавам, те накрая умират. Всеки път. Това е достатъчно да ме накара да се запитам дали самият Всемогъщ не ме мрази.
Тя се намуси.
— Мисля, че проявяваш глупост. Освен това, ако не друго, той би мразил хората, които са умрели, не теб. Ти си останал жив.
— Предполагам, че е голяма самовлюбеност да изкарвам, че всичко това е заради мен. Но, Сил, аз оцелявам всеки път, когато почти никой друг не оцелява. Отново и отново. Старият отряд копиеносци, първият мостови отряд, множеството роби, на които опитах да помогна да избягат. Има модел. Все по-трудно ми е да не му обръщам внимание.
— Може би Всемогъщият те пази — отговори Сил.
Каладин спря насред улицата; един войник изруга и го бутна настрани. Нещо в целия разговор не беше както трябва. Каладин се премести до някакво буре за вода между яките каменни стени на две продавници.
— Сил, ти спомена Всемогъщия.
— Ти първи го спомена.
— Засега остави това. Вярваш ли във Всемогъщия? Знаеш ли дали наистина съществува?
Сил вирна глава.
— Не знам. Хм. Е, аз не знам много неща. Но би трябвало да знам това. Може би?
Изглеждаше много объркана.
— Не съм сигурен дали вярвам — каза Каладин, докато гледаше към улицата. — Майка ми вярваше, а баща ми винаги говореше с благоговение за Вестителите. Смятам, че и той вярваше, но може би просто заради лечителските традиции, за които се твърди, че са дошли от Вестителите. Ардентите не обръщат внимание на мостовите. Когато бях в армията на Амарам, те посещаваха войниците, но не съм виждал нито един от тях в дърводелския двор. Не съм мислил много за това. Вярата май не помогна на ни един войник.
— Значи, ако не вярваш, няма причина да смяташ, че Всемогъщият те мрази.
— Но ако — продължи Каладин — няма Всемогъщ, може би има нещо друго. Не знам. Много от познатите ми войници бяха суеверни. Говореха за неща като Старата магия и Нощната пазителка, които можели да докарат лош късмет на човек. Присмивах им се. Но докога мога да отхвърлям тази възможност? Ами ако всички провали могат да се обяснят с нещо подобно?
Сил изглеждаше притеснена. Кепето и жакетът й се превърнаха в мъгла, а тя се обгърна с ръце, сякаш думите му я смразиха.
Злото властва…
— Сил — запита той намръщено, замислен за странния си сън. — Чувала ли си някога за нещо, наречено Зло? Нямам предвид чувството, а… някаква личност или нещо, наречено така.
Тя внезапно изсъска. Звукът беше див и тревожен. Отлетя със свистене от рамото му като ивица светлина и се настани под стряхата на съседната сграда. Той примигна.
— Сил? — Викът му привлече вниманието на две минаващи перачки. Духчето не се върна. Каладин кръстоса ръце. Тази дума я прогони. Защо?
Порой шумни ругатни прекъсна мисълта му. Каладин се обърна и видя как някакъв мъж изскача от гиздавата каменна сграда оттатък улицата и бута пред себе си полугола жена. Очите на мъжа бяха сини. Тъмнозелената му куртка, преметната през ръката, имаше червени възли на рамото. Светлоок офицер, не твърде високопоставен. Може би седми дан.
Недооблечената жена падна на земята. Придържаше разкопчаната предница на роклята към гърдите си и плачеше. Дългата й черна коса не беше вдигната, а я придържаха две червени панделки. Роклята й бе като на светлооките жени, но и двата ръкава бяха къси и скритата ръка се виждаше. Куртизанка.