Пътят на кралете (том II)

— Няма да стане — каза Каладин. — Обаче няма да те виня, ако опиташ.

Сигзил кимна умислено.

— Някой от вас да е чувал за страната Бабатарнам?

— Не — отговори Каладин и хвърли поглед към лагера. Войниците вече се бяха размърдали. Не един и двама също се къпеха. — Но името е смешно.

Сигзил изсумтя.

— Аз лично винаги съм смятал Алеткар за смешно име. Предполагам, зависи от това къде си отраснал.

— Е, какво за Бабаб… — попита Моаш.

— Бабатарнам. Бях там веднъж с моя господар. Имат много особени дървета. Цялото растение — стволът и всичко — ляга на земята, когато дойде буря, все едно е на панти. Докато бяхме там, три пъти ме хвърляха в затвора. Бабатите са много придирчиви към това как говори човек. Господарят ми беше доста недоволен от сумата пари, която се наложи да плаща, за да ме освободи. Разбира се, мисля, че те се възползваха от всеки сгоден случай да арестуват един чужденец, понеже знаеха, че джобовете на господаря ми са дълбоки. — Сигзил се усмихна тъжно. — Веднъж беше по моя вина. Тамошните жени, разбирате ли, имат тези шарки от вените плитко под кожата. Някои посетители намират това за изнервящо, но според мен е красиво. Почти неустоимо…

Каладин се свъси. Не видя ли нещо такова в съня си?

— Споменах бабатите, понеже те има много странна система за управление. Вижте сега, властта се дава на старите. Колкото по-стар си, толкова повече власт притежаваш. Всеки има възможност да управлява, ако живее достатъчно дълго. Кралят се нарича Древнейшият.

— Звучи честно — рече Моаш и приседна до Сигзил под покрива. — По-добре, отколкото това кой да управлява да зависи от цвета на очите.

— Ах, да. Бабатите са твърде справедливи. Сега на власт е династията Монавака.

— Как можеш да имаш династия, ако избираш управляващите според възрастта? — попита Каладин.

— Много лесно. Като убиваш всеки, който стане достатъчно стар, за да оспори положението ти.

Каладин усети хлад.

— Правят това?

— Да, за съжаление. В Бабатарнам се шири недоволство. Когато отидохме там, беше опасно. Монаваките се грижат усърдно за това членовете на тяхното семейство да живеят най-дълго; от петдесет години никой освен Монавака не е ставал Древнейши. Всички останали или са убити, или са прогонени, или са паднали на бойното поле.

— Това е ужасно — рече Каладин.

— Съмнявам се, че са много хората, които не биха се съгласили с тебе. Но аз неслучайно споменавам тези ужаси. Разбирате ли, моят опит показва, че където и да отидеш, ще намериш някой, който злоупотребява с властта. — Сигзил вдигна рамене. — Цветът на очите не е толкова странен метод в сравнение с много от нещата, които съм виждал. Ако ти, Моаш, можеш да свалиш светлооките и да заемеш тяхното място, съмнявам се, че светът ще стане много по-различен. Злоупотребата ще продължи. Просто ще засяга други хора.