Пътят на кралете (том II)

Каладин се върна под стряхата, където Сил се беше скрила.

— Тя е блудница — заяви офицерът на Садеас.

— Мога да забележа — отговори мъжът в синьо. Остана с протегната ръка.

Офицерът в зелено плю върху нея.

— Разбирам — рече русият мъж. Той отдръпна ръката си, във въздуха се видяха усукващи се ивици мъгла, а когато вдигна ръце в отбранителна поза, мъглата се събра в тях. Появи се грамаден меч, колкото човешки ръст.

От него покапа вода, кондензирана по студеното бляскаво острие. Беше красив, дълъг и извит, острието му — усукано като змиорка и извито на върха. По гърба имаше фини зъбци, подобни на кристал.

Офицерът на Садеас с олюляване се отдръпна и падна пребледнял. Войниците в зелено се пръснаха. Офицерът ги наруга — по-злобна псувня Каладин не беше чувал — но никой не се върна да помогне. Метна последен гневен поглед и се запрепъва обратно по стълбите.

Вратата се затръшна и улицата остана странно тиха. Останаха само Каладин, войниците в синьо и куртизанката. Броненосецът хвърли един поглед на Каладин, но явно не видя заплаха. Заби Меча си в камъните; Острието потъна с лекота и остана с ефеса към небето.

После младият Броненосец подаде ръка на падналата куртизанка.

— Просто от любопитство — какво му направи?

Жената колебливо пое подадената ръка и остави офицерът да я изправи.

— Отказа да си плати. Заяви, че при неговата репутация за мен било удоволствие. — Тя се намръщи. — Ритна ме за първи път, когато изкоментирах „репутацията“ му. Тя явно се отнасяше до нещо различно от онова, с което той мислеше, че е известен.

Сиятелният господар се ухили.

— Предлагам отсега нататък да настояваш първо да ти плащат. Ще те придружим до границата. Съветвам те да не се връщаш в лагера на Садеас известно време.

Жената кимна и притисна предницата на роклята към гърдите си. Скритата й ръка още беше гола. Тънка, с жълтеникава кожа и дълги деликатни пръсти. Каладин се улови, че зяпа и се изчервява. Тя се приближи към Сиятелния господар, а другарите му наблюдаваха улицата в двете посоки с готови алебарди. Дори с разбъркана коса и размазан грим бе много хубава.

— Благодаря, Сиятелни господарю. Вероятно бих могла да Ви заинтригувам? Няма да искам заплащане.

Младият господар попривдигна вежда.

— Изкушаващо, обаче баща ми ще ме убие. Прихванало го е нещо за старите маниери.

— Жалко — отвърна жената, отдръпна се от него и неловко покри гърдите си, докато пъхаше ръка в ръкава. Извади ръкавица за скритата ръка. — Баща Ви значи е доста превзет?

— Може и така да се каже — отговори господарят и се обърна към Каладин. — Ей, момче.

Момче ли? Та господарчето не изглеждаше с повече от няколко години по-възрастно от Каладин.