Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Гмуркаха се поне час, а после доволно се изтегнаха на повърхността и свалиха маските си.
— Може пък и да не си загубила добрите си навици — отбеляза Матю.
— Не съм стояла по цял ден в лабораторията.
Понеже очите й бяха затворени, той си позволи волността да прокара пръсти през косата й, която се носеше, червена и копринена, по повърхността.
— Не слезе във водата, когато спряхме в Сан Хуан.
— Бях заета с други неща. — Беше го видяла как плува с мощни движения и помага на Лару да усвои водолазните техники.
— С доктората ти, нали?
— Точно така. — Едва доловимо дръпване я накара да прокара ръка по косата си. Пръстите й се сблъскаха с неговите.
— Извинявай. Каква е темата на доктората ти?
Тя предпазливо се придвижи с няколко сантиметра встрани от него.
— Няма да ти е интересно.
За момент той не каза нищо, изненадан от обидата, която го заля на горещи вълни.
— Сигурно си права. — Нещо в тона му я накара отново да отвори очи. — Едва изкарах гимназията. Какво ли разбирам аз от докторати и теми?
— Не исках да прозвучи така. — Засрамена от себе си, тя посегна към ръката му, преди отново да се е гмурнал. — Наистина. Просто исках да кажа, че според мен не би се заинтересувал от една скучна техническа разработка, при положение че вече си правил всичко, за което аз бих могла да пиша. Истината е, че ми се иска вече да съм приключила с всичко това.
— Мислех, че ти харесват такива работи.
— Харесват ми. Аз… — Ядосана на себе си, тя отново се отпусна във водата и затвори очи. — Не знам какво искам да кажа. Темата ми е за научната човешка стойност на артефактите в сравнение с паричната им такава. Не е кой знае колко оригинално, но реших, че ще мога да фокусирам вниманието си върху един определен артефакт и да проследя произхода, откриването му и в крайна сметка да стигна до анализа, на който е бил подложен. Или може да зарежа всичко това и да се върна към първоначалната си идея за това как технологичният напредък подобрява и отчуждава морската археология като наука. Или… — Тя отвори едното си око. — Сега разбра ли защо не горях от желание да навлизам в подробности?
— Значи още не си решила. А защо е това бързане?
— Мислех, че има причина да бързам. — Как можеше да обясни, че се чувства така, сякаш от години се бъхти напразно. По свой собствен избор, наистина. И че внезапно, по силата на някакъв импулс, е сменила рязко посоката. Още не бе стъпила на краката си и не бе сигурна как ще се върне в утъпкания коловоз, когато му дойде времето.
— Винаги ти се появява тази бръчка, когато се опитваш да надхитриш сама себе си. — Той прокара пръст между веждите й.
Тя блъсна ръката му.
— Махай се, Ласитър. Не ми разваляй удоволствието да се пържа в ада на професионалната си криза.
— На мен ми се струва, че ти е необходим опреснителен курс по техниките за отпускане. — Той решително постави ръка на лицето й и натисна.
Тейт се озова под водата, но реакцията й бе достатъчно бърза и успя да го докопа. Брадичката й се вирна над повърхността и тя би си поела далеч по-успешно въздух, ако същевременно не се кискаше. Ръката му бе сграбчила глезена й и тя ритна с другия си крак и с чувство на удовлетворение усети как петата й го удря. В следващата секунда той отново я повлече надолу.
Вместо да се бори, тя се отпусна безжизнено. И веднага щом хватката му се отпусна, го блъсна силно и с бързи движения се насочи към яхтата. Не бе сигурна дали той е станал по-бърз отпреди, или тя е станала по-бавна, но така и не стигна до четвъртия замах.
Когато най-сетне успя да издрапа до повърхността, бе останала без дъх и без сили.
— Ще ме удавиш!
— Напротив, спасявам те — поправи я Матю. И той наистина я придържаше над водата. Краката им се бяха преплели, така че с едната си ръка той задържаше двамата на повърхността, а другата бе увил около кръста й.
— Може и да съм позагубила форма… — Тя направи усилие да успокои дишането си и махна с ръка полепналите по лицето й кичури.
— Оттук не се забелязва такова нещо.
Минаха няколко секунди преди смехът да се отцеди от лицето й и тя да осъзнае, че се е вкопчила в него, че тялото му е твърдо, почти голо и плътно притиснато до нейното. Само секунда й трябваше, за да прочете желанието в очите му, и още толкова, за да я разтърси суровото му ехо.
— Пусни ме, Матю.
Усети я, че трепери в ръцете му, лицето й пребледня. Но знаеше, че не е от страх. Преди често бе изглеждала точно така и той точно така я бе чувствал в ръцете си. Когато го бе искала.
— Сърцето ти ще изскочи, Тейт. Направо го чувам как бие.