Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Съзнанието, че той е прав, я побъркваше. Точно такъв го харесваше тя, наистина.
(обратно)Огледът не показа нищо особено. Тейт прекара по-голямата част от следобеда, затворена с баща си и документацията, която той бе събрал, докато Матю ръководеше практическите занимания на Лару, който току-що бе приключил успешно писмения си изпит.
Тя вече бе успяла да организира купчините от бележки, извадките от Националния архив, морските карти и материалите, които Рей бе подбрал от Archivo General de Indias в Севиля.
Бе подредила картите му, диаграмите, метеорологичните сводки, товарителниците, дневниците му. Сега се бе задълбочила в изчисленията му.
Вече ги бе пресмятала и проверявала десетина пъти. Ако информацията им бе вярна, значи се намираха точно там, където трябва. Проблемът се състоеше в това, че дори да разполагаха с координатите, намирането на потънал кораб бе все едно да търсиш игла в купа сено.
Морето бе толкова голямо, толкова безбрежно, че дори с помощта на най-съвременната техника способностите на човека си оставаха ограничени. Беше напълно възможно да се намираш на по-малко от десет метра от потъналия кораб и въобще да не го забележиш.
С „Маргерит“ бяха имали невероятен късмет. Тейт нямаше желание да изчислява вероятността светкавица да удари два пъти на едно и също място, особено като виждаше надеждата и вълнението, които озаряваха очите на баща й.
Нуждаеха се от „Изабела“. Всеки от тях, макар и по съвсем различни причини.
Знаеше, че магнитометърът на борда на „Русалка“ работи неуморно. Това бе един точен и ефикасен метод за засичане на потънали кораби. Досега обаче сензорът, който „Русалка“ влачеше след себе си, не бе уловил показания за наличието на метал в достатъчно количество, за да говори за присъствието на оръдия, такелаж и котва на морското дъно.
И на двата кораба разполагаха с уреди, измерващи дълбочината, така че всяка издайническа промяна в дълбочината на водата, причинена от потънал кораб, щеше да бъде отчетена. Бяха разположили шамандури, които маркираха изследваните петна.
Ако „Изабела“ бе там долу, те щяха да я намерят.
Баща й излезе на палубата, а тя остана в общата каюта.
— Ако стоиш тук няма как да разцъфнат рози по бузите ти, Червенушке.
Тя вдигна глава. Матю й подаваше една чаша, пълна с лимонада.
— Върнал си се? Как се представи Лару?
— Той е добър партньор в гмуркането. Още колко пъти ще преглеждаш всичко това?
Тя поразчисти листите на масата.
— Докато свърша.
— А какво ще кажеш за една почивка? — Той посегна и я подръпна за ръкава на тениската. Цял ден бе обмислял подхода си и още не беше убеден, че е избрал правилния. — Защо да не прескочим до Нейвис и да вечеряме?
— Да вечеряме?
— Точно така. Ти — той отново подръпна ръкава й — и аз.
— Не, благодаря.
— Мислех, че сме обърнали нова страница.
— Това не…
— А и аз не изгарям от желание да се включа в голямата игра на вист, която е планирана за довечера. Доколкото си спомням, ти също не си падаш по картите. В курортния комплекс е пристигнала една реге група, свирят на терасата. Ще вечеряме, ще послушаме музика. Няма да имаме много време за такива неща, щом намерим „Изабела“.
— Денят бе уморителен.
— Не ме карай да си мисля, че те е страх да прекараш няколко часа с мен. — Очите му й се усмихнаха ослепително, сини като морето и също толкова опасни. — Е, ако те е страх, че пак ще ми се хвърлиш на врата…
— Колко си жалък само.
— Добре тогава. — Доволен, че подходът му се е оказал успешен, той тръгна към стълбата за палубата. — Разпусни си косата за довечера, Тейт. Харесва ми така.
Тя я вдигна на кок. Не за да му направи напук, увери сама себе си Тейт. А защото така искаше. Беше се преоблякла в деколтирана рокля без ръкави с цвят на смачкани боровинки, която бе заела от гардероба на майка си по настояване на Марла. Разкроената пола улесняваше качването и слизането от малката лодка.
Веднага щом се настани в нея и лодката набра скорост към острова, Тейт си призна, че с удоволствие очаква изисканите ресторантски блюда, поднесени на тих музикален фон.
Въздухът ухаеше, слънцето все още блестеше ярко по пътя си на запад. Скрита зад тъмните стъкла на слънчевите си очила, тя разглеждаше Матю. Косата се вееше около лицето му. Ръцете му върху лоста на кормилото бяха широки и умели. Ако не ги разделяше общото им минало, на Тейт би й било приятно да прекара вечерта в компанията на толкова привлекателен мъж.
Но миналото съществуваше. Мисълта за това не й развали удоволствието, а по-скоро прибави някакъв лютив привкус към него. Май пак старата надпревара, реши тя. Ако той си мислеше, че тя за втори път ще си загуби ума по този груб чар, който винаги му е подръка, то тя с най-голямо удоволствие щеше да му докаже, че греши.