Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Казах…
Той се наведе напред, леко обхвана долната й устна между зъбите си и видя как очите й се замъгляват.
— Слушам те — предизвика я той, прилепил уста до нейната. — Кажи го пак.
Не й даде възможност да го направи. Устните му погълнаха нейните, смачкаха ги, после ги захапаха, после ги примамиха да се разтворят, така че целувката му да навлезе в дълбокото, в тъмното, в опасното.
Щеше да си направи удоволствието, за бога! Това си мислеше Матю дори когато болката го разкъсваше отвътре. Тя бе точно такава, каквато я помнеше, притежаваше всичко онова, което той се бе опитал да забрави. Всичко и дори повече. Дори когато потънаха под повърхността, дори когато се отблъснаха нагоре и въздухът ги обгърна, както те се обгръщаха един друг, Матю знаеше, че не морето ще го удави. А неговата безкрайна, отчаяна нужда от нея.
Вкусът й, уханието й, кожата под ръцете му. Звукът на диханието й, накъсано от смущение и удоволствие. Спомените от миналото и реалността на настоящето се преплетоха, докато той не забрави, че между двете са минали осем години.
Тейт не бе подозирала, че все още може да се чувства така. Толкова жадна и така освободена от задръжки. Не искаше да мисли, не и когато тялото й преливаше от живот и всеки нерв трептеше до скъсване.
Физическа реакция и нищо повече. Можеше да се улови за тази мисъл също като него. Просто грубите, настоятелни устни на един мъж, мократа, хлъзгава плът и твърдото, възбудено тяло, отлято в извивките на нейното. Не, определено не искаше да мисли. Но се налагаше.
— Не.
Успя да изрече кратката сричка, почти останала без дъх, преди устата му да се върне и да запрати съзнанието й във висините. Усети как волята й се подхлъзва и впрегна последните си сили да надвие както него, така и себе си.
— Казах „не“.
— Чух те.
Дузина отделни битки се водеха в главата му. Искаше я, а начинът, по който устата й се преливаше в неговата, му казваше, че може да я има. Нуждаеше се от нея, а в замъглените й очи прочиташе огледалния образ на собствените си чувства. Ако нямаше друго освен желанието и нуждата, битките щяха да приключат бързо.
Но той я обичаше. А това го правеше жертва, чиято кръв бавно изтича на собственото му бойно поле.
— Не го направих сам, Тейт. Но можеш да се преструваш, че е било така, ако ти е по-лесно.
— Няма нужда да се преструвам. Пусни ме.
Вече го беше направил. И това му помогна да извие устни в някакво подобие на усмивка.
— Ти ме държиш, любима. — Той извади ръцете си от водата, обърнал длани към нея.
Проклинайки, тя дръпна ръцете си, които незнайно как се бяха оказали около кръста му.
— Знам, че е клише, но ти загуби още преди осем години, Ласитър. Ще работим заедно, ще се гмуркаме заедно. И това е единственото, което ще правим заедно.
— Изборът е твой, Червенушке. Винаги е бил твой.
— Значи не би трябвало да има проблем.
— Никакви проблеми. — Той лениво заплува по гръб. — Освен ако не се притесняваш, че няма да можеш да ми устоиш.
— Ще се справя — извика след него тя.
Щеше да остане доволен, ако можеше да види бръчката, настанила се отново между веждите й. Мърморейки си сама, Тейт се гмурна, за да охлади главата си, после заплува в обратната посока.
— Няма да се гмуркаш отново преди да издържиш писмения изпит. — Матю тикна листовете под носа на Лару. — Така стават тия работи.
— Не съм ти някой сополив ученик.
— Може и да не си сополив, но си точно ученик. Аз съм твоят инструктор и ти ще трябва да си вземеш писмения изпит. Издържиш ли го, ще се гмуркаш. Провалиш ли се, оставаш на борда. Първата част е за екипировката. — Матю се наведе напред. — Помниш какво е регулатор, нали, Лару?
— Той подава въздуха от бутилката към водолаза. — Лару бутна листовете настрана. — Е, и?
Матю ги бутна обратно.
— И се състои от?
— Състои се от, състои се от… — Намръщен, Лару извади със замах кесията си с тютюна. — От, ъъъ, мундщук, маркуч и ония, какви бяха… стъпала.
— Какво е стъпало?
— Механизъм за намаляване на налягането. Защо ме тормозиш с всичко това?
— Няма да се гмуркаш преди да си разучил екипировката в детайли и докато не се уверя, че си схванал физиката и физиологията. — Той подаде на Лару подострен молив. — Не е нужно да бързаш, но не забравяй, че няма да се гмуркаш, преди да си свършил. Бък, трябва ми помощ на палубата.
— Ей сега идвам.
Лару хвърли един поглед на тестовите листи, после вдигна очи към отдалечаващата се фигура на Матю и прошепна на Бък.
— Какъв е законът на Бойл?
— Когато налягането…
— Без подсказване — извика към тях Матю. — За бога, Бък!