Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Сигурно щеше да заплаче, ако сълзите не бяха толкова закъснели и толкова безполезни. Вместо това тя се отърси от ръката на Матю, която той бе поставил утешително на рамото й, и вдигна фотоапарата. Друго не можеше да направи, но поне щеше да заснеме варварщината за идните поколения.
Рей улови погледа на Матю и поклати глава, после му даде знак и двамата се отдръпнаха на няколко метра встрани.
Наоколо й все още имаше красота. Коралите, рибите, полюляващите се водорасли. Но сега, докато заснемаше с апарата си сцената, която някога бе станала свидетел на огромната им радост, тази красота не докосваше душата й.
„Каква ирония — помисли си тя — има в разрушението и забравата, на които е станала жертва «Маргерит».“ Точно както бе станала жертва и любовта, която тя бе предложила в дар на Матю.
Да, онова лято окончателно и завинаги бе останало в миналото. Беше крайно време да го погребат и да започнат на чисто.
Когато излязоха на повърхността, първото нещо, което видяха, бе бледото тревожно лице на Бък, който се бе надвесил над парапета.
— Всичко наред ли е?
— Всичко е наред — увери го тя. „Русалка“ бе по-близо и тя се покатери на палубата й. Спря и се обърна да помаха на майка си, която записваше събитието от борда на „Ново приключение“. — Очакванията ни се оправдаха — каза тя на Бък, след като свали колана с тежестите.
— Копелето я е изтърбушило, нали?
— Да. — Тя хвърли поглед към морето. Матю също се изкатери на палубата.
— Рей иска веднага да тръгнем на юг. — Той издърпа маската си и прокара ръка през косата си. — Можеш да останеш тук — обърна се той към Тейт преди да е успяла да стане. — Няма да отнеме много време. Бък?
Бък кимна и се отправи към мостика, за да поеме кормилото.
— Най-разумно ще е да направим няколко огледа — каза Матю, след като свали ципа на костюма си и седна до нея. — Може да ни излезе късметът.
— Ти късметлия ли се чувстваш, Ласитър?
— Не. — Той затвори очи. Двигателят замърка под тях. — „Маргерит“ означаваше много и за мен.
— Слава и богатство?
От думите й го заболя, но не толкова силно, колкото от тона. Очите му, горещи и наранени, се спряха за кратко на нейните, после той стана и тръгна към стълбата, водеща към каютите.
— Матю! — Засрамена, тя скочи след него. — Извинявай.
— Няма нищо.
— Напротив, има. — Тейт го сграбчи за ръката. — Съжалявам. За всички ни беше трудно. Да слезем долу и да видим с очите си какво е останало от нея. Да си спомним. Лесно е да си го изкарам на теб, но не помага.
Пръстите на Матю побеляха от безсилна ярост върху перилото.
— Навярно можех да го спра. Поне така мисли Бък.
— Бък не беше с нас. — Тя продължи да го стиска за лакътя, докато той не се обърна отново към нея. Странно, не беше й хрумвало, че той може да обвинява себе си. Или че в студеното сърце, което му бе приписала, ще се намери място за вина. — Не можехме да направим нищо, никой от нас. Да се вглеждаш в миналото също не помага, и със сигурност не променя нищо.
— Не говорим само за „Маргерит“, нали?
Тя се изкуши да се отдръпне, да подмине думите му. Но да се бяга бе глупаво, а тя се надяваше, че е приключила с глупостите.
— Да.
— Не бях такъв, какъвто ти искаше да бъда, и те нараних. Това също не мога да променя.
— Бях млада. Увлеченията минават. — Ръката й неусетно бе намерила пътя си до неговата и пръстите им се бяха преплели. Когато осъзна това, тя ги издърпа и направи крачка назад. — Докато бях долу и гледах какво е останало, разбрах едно. Нищо не е останало, Матю. Корабът, онова лято, онова момиче. Всичко това вече го няма. Трябва да започнем с онова, което имаме сега.
— На чисто.
— Не знам дали можеш да стигнеш толкова далеч. Нека просто да кажем, че сме обърнали нова страница.
— Добре. — Той й подаде ръка. Когато тя я пое, той неочаквано поднесе нейната до устните си и промърмори: — Смятам да поработя по теб, Червенушке.
— Моля?
— Нали каза, че си обърнала нова страница? Според мен и аз имам думата какво ще бъде написано на нея. Така че смятам да поработя върху теб. Последния път ти ми се хвърли на врата.
— Нищо подобно не съм направила.
— Направи, и още как. Обаче виждам, че този път работата направо плаче за мен. И това е добре. — Той погали с пръст кокалчетата й преди тя да дръпне ръката си. — Всъщност дори смятам, че ще ми достави удоволствие.
— Не знам защо въобще си губя времето да се помирявам с теб. Ти си точно толкова арогантен, колкото си бил винаги.
— Точно какъвто ме харесваш, любима.
Тейт зърна проблясъка на самодоволната му усмивка миг преди да му обърне гръб. Колкото и да се опитваше, не успя да потисне напълно силния импулс да му предложи устните си в отговор на поканата.