Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
То бе неговата съдба, разбира се. Засмя се и с трепереща ръка извади от джоба си една ленена кърпичка, с която да избърше лицето си. Негова съдба, а навярно и негово спасение. Без него щеше да опита вкуса на провала и това не бе най-страшното. Можеше да се окаже пленен в капана на онзи черен, вцепеняващ свят на неконтролируем бяс, без да има ключ за навън.
Амулетът бе ключът. Той внимателно откъсна един цвят и го погали нежно, за да докаже, че е способен.
Анжелик бе вляла душата си в метал и камък. Преследваше го от години, надсмиваше му се, дразнеше го като му позволяваше да се приближи на една крачка разстояние, но никога повече.
Е, щеше да я победи, както я бе победил отдавна мъртвият му предтеча. Щеше да победи, защото бе мъж, който знае как се побеждава.
А колкото до Тейт… Той смачка цветето в ръката си, забивайки добре гледаните си нокти във влажните от росата венчелистчета.
Тя бе направила своя избор.
Карибите. Тропически острови, покрити с пищни цветя и с извисяващи се над скалите палми. Белият пясък блещука на слънцето, целунат от тихите сини води. Уханният бриз поклаща клоните на величествени палми. Вероятно така си представят хората рая.
Когато стъпи на палубата точно след изгрева на слънцето, Тейт не правеше изключение. Конусът на спящия вулкан на остров Нейвис бе забулен в мъгла. Градините и плажовете на курорта, които бяха изградени след последното й пребиваване тук, също изглеждаха заспали. Нищо не нарушаваше спокойствието на чайките.
Реши, че по-късно сутринта ще слезе на острова, за да попълни запасите им. Но на първо време щеше да поплува на спокойствие.
Спусна се във водата и отпусна глава назад, наслаждавайки се на освежителната хладина, която галеше раменете й. Плъзна се лениво по водата и направи един бавен кръг. Въздишката й на доволство се превърна в ужасено ахване, когато нещо я сграбчи за крака и я дръпна под повърхността.
Тя зарита бясно с крака. Очите на Матю светеха закачливо зад маската.
— Извинявай, не можах да се сдържа. Тъкмо се гмурках и изведнъж видях тези крака да се появяват във водата. Страхотни крака имаш, Червенушке. Откъдето и да ги погледнеш.
— Морето е голямо, Ласитър — превзето каза тя. — Върви да си играеш на друго място.
— Защо не си вземеш една маска и не дойдеш с мен?
— Нямам желание.
— В джоба на плувките си имам пликче с бисквити. — Той се пресегна да махне един мокър кичур, който бе залепнал за лицето й. — Не искаш ли да нахраниш рибите?
Искаше, но само ако тя се бе сетила първа.
— Не. — Тя му обърна гръб и заплува напред с бавни движения.
Той се гмурна умело, мина под нея и отново се показа пред лицето й.
— Едно време беше забавно човек да е с теб.
— Едно време ти не беше чак толкова досаден.
Той изравни темпото си с нейното.
— Е, ти, разбира се, си позабравила да се гмуркаш, с всичките онези компютри и роботи, които са ти запълвали времето. Сигурно затова се притесняваш даже и от безобидното гмуркане с шнорхел.
— Не се притеснявам. Гмуркам се не по-зле отпреди. Дори по-добре.
— Ще ни се налага да изминаваме доста големи разстояния под вода, докато търсим „Изабела“. Смятам, че имаш нужда от малко упражнения.
— Нямам нужда от упражнения по гмуркане с шнорхел.
— Докажи го — предизвика я той и се отдалечи от нея с бързо темпо.
Тя укори себе си, прокле него, но накрая се качи на палубата, за да вземе шнорхела си. Матю си бе идиот, разбира се. Но знаеше кое копче да натисне. Единственото й удовлетворение бе, че най-после ще му покаже колко е добра.
Нагласи мундщука си и се плъзна по повърхността. Помисли си, че много отдавна не се е гмуркала без кислороден апарат и заради самото удоволствие.
Плъзгаше се замечтано, напълно забравила за предизвикателството. Поне докато Матю не се стрелна под нея, завъртайки се така, че да застанат маска до маска. Хилеше се, после водата изригна на фонтан от тръбата му над повърхността. Той килна глава настрани, направи жест към дъното и без да я чака, се сви на две и се стрелна надолу, оставяйки я зад гърба си.
Друга мотивация не й трябваше. Тя напълни дробовете си с въздух и го последва.
Този свят винаги бе имал запазено място в сърцето й. Поклащащи се туфи морска трева, вода, прозрачна като стъкло, равнини и хълмчета от пясък. А когато Матю изсипа натрошените бисквити от пликчето, към пейзажа се присъединиха и орди лакоми риби.
Тълпяха се около нея с ярките си телца, гризкаха и поглъщаха неочакваното пиршество. Една-две бяха достатъчно любопитни, за да огледат маската й преди да се включат в кулинарната надпревара. Тейт зарита нагоре чак когато дробовете й пламнаха от болка, продуха тръбата си и пое нова порция въздух.