Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Имам да уча...
- Престани да се правиш на отличничка! Най-накрая ще си докараш неприятности!
Прав беше: в училище бяха започнали да я гледат накриво. Вече на два пъти й свиваха несесера с писалките, блъскаха я по стълбището и никой не искаше да се прибира заедно с нея след училище.
- Добре. Ще дойда.
- Супер. Чакаме те.
Той си тръгна с поклащаща се походка, която беше заучил и прилежно тренирал пред огледалото. Внезапно се закова на място, извърна се, палците закачени за джобовете и издаден напред ханш.
- Имаш ли бира в хладилника?
- Не. Защо?
- За нищо... Донеси лед.
Зое се беше притеснила. Тя харесваше Гаетан, но Пол Мерсон я впечатляваше, а пред Домисий Льофлок-Пинел се чувстваше неловко. Не можеше точно да каже защо, но имаше нещо хлъзгаво в това момиче. Не се разбираше какво представлява. Безупречна девойка, облечена като картинка с плисирана пола, с бяла блуза с якичка, или мацка, в чийто поглед от време на време проблясваше гадна искра. Момчетата си говореха за нея и се кискаха, а когато Зое питаше защо, те се разсмиваха още повече и облизваха устни.
Тя слезе към девет и половина. Седна в полутъмното мазе, едва осветено с една свещ, и заяви веднага:
- Няма да остана много дълго...
- Носиш ли лед? - попита Пол Мерсон.
- Имаше само това... - отговори тя и вдигна капака на пластмасовата кутия. - Да не забравя после да си я взема...
- Ох! Каква къщовница - присмя се Домисий, която си смучеше палеца.
Пол Мерсон измъкна бутилка уиски, четири чаши от горчица и ги напълни до средата.
- Съжалявам, нямам минерална вода - рече той и зави капачката на шишето, което мушна зад широка тръба, увита с черен изолирбанд.
Зое взе чашата си и притеснена погледна кехлибарената течност. Една вечер майка й отвори бутилка шампанско, за да отпразнуват успеха на книгата й, тя опита и се втурна в банята да го изплюе.
- Не ми казвай, че никога не си близвала! - прихна Пол Мерсон.
- Остави я - обади се Гаетан. - Въздържанието не е недостатък!
- Но си е просто прекрасно да си пийнеш - заяви Домисий и протегна крака на бетонния под. - Аз не бих могла да живея без алкохол!
Виж ти каква позьорка, си каза Зое. Прави се на фатална прелъстителка, а всъщност е една година по-малка от мен.
- Хей, знаете ли за какво служи половин куче? - подвикна Гаетан.
Те чакаха да чуят отговора, смучейки ледените кубчета. Зое седеше с чувство на неудобство. Ако не пиеше, щяха да си помислят, че е загубенячка. Реши да излее съдържанието на чашата тайно зад гърба си. Беше толкова тъмно, нямаше да забележат. Тя се доближи до тръбата, облегна се на нея, извъртя ръка, смъкна я леко към пода и изля чашата си.
- Да води едноок!
Зое се разсмя от сърце и се отпусна.
- А знаеш ли каква е разликата между пастис 51 и 69? - попита Пол
Мерсон, ядосан, че Гаетан бе на път да го засенчи.
Те отпиха, почудиха се за отговора. Пол Мерсон се израдва.
- Сигурно е нещо гадно - заяви Гаетан.
- Ще останеш разочарован! Не се ли сещате?
И тримата поклатиха отрицателно глави.
- Едното е с дъх на анасон, а другото на анус!
Те се разцвилиха от смях. Зое скри лицето си в сгъвката на лакътя и се престори, че се смее. Пол Мерсон извади отново бутилката и попита:
- Още по една глътка?
Домисий подаде чашата си. Гаетан отказа, не мерси, поне не засега; Зое повтори думите му.
- А... няма ли кола? - осведоми се тя предпазливо.
-Не...
-Жалко...
- Следващия път ти донеси! Следващия път всеки да донесе по нещо и ще си направим истински купон. Може дори да инсталираме уредба... Аз ще поема озвучаването, Зое кльопачката, а Гаетан и Домисий пиячката.
- Няма да стане! Не ни дават джобни! - обясни Гаетан.
- Добре тогава, Зое, ти ще донесеш хапването и пийването, а аз ще помогна за алкохола...
- Но аз...
- Вие сте тъпкани с мангизи, така казва майка ми, книгата на майка ти била на първо място по продажби!
- Но така не е честно.
- Трябва да знаеш какво искаш. Искаш ли да си в компанията, или не искаш?
Зое не беше много сигурна, че иска да е в компанията. Мазето вонеше на мухъл. Беше студено. Дребните камъчета й се забиваха в дупето. Намираше адски тъпо да седи на бетона, да се хили на неразбираеми шеги и да се налива с горчиви питиета. Чуваше странни шумове, представяше си, че има плъхове, прилепи, змии. Доспа й се, не знаеше какво да каже. Не беше се целувала с момче. Ако се отдръпнеше, щеше да остане сама. Накрая се съгласи с крива усмивка.