Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Беше станала безчувствена към ударите. Мислеше единствено за всяка следваща дума, която трябваше да добави след казаната. Докато редеше думите, се беше изместила леко встрани и така избягваше ударите право в лицето.
- Познавате го - изплю тя между два удара. - Висок тъмнокос младеж, който идва вкъщи. Майка му работи за специалните служби. Проверете. Работи в кралската тайна полиция. Там не са от най-нежните. Няма да ви е много весело в тяхната компания...
Вероятно слушаше, защото започна да удря по-леко. Ръката му сякаш се колебаеше. Тя си налагаше да не се разкрещи, защото, ако започнеше да крещи, той щеше да реши, че почти е постигнал целта, и щеше да се развихри. Кожата й сякаш се раздираше на парцали, кръвта й пръскаше, зъбите й щяха да изпадат. Чуваше как ударите отекват в челюстта й, бузите, шията. Сълзи бликаха от очите й, но най-вероятно той не ги забелязваше. Беше тъмно и затулваше светлината с масивното си тяло, с ръцете си на животно и с накъсаното си дишане.
След известно време престана да усеща каквото и да било, само някакъв вихър; и единствено думите, които се опитваше да изговаря, следвайки възможно най-близо мисълта си, стараейки се да я запази ясна и решителна, я крепяха да не припадне и да не се строполи на пода. Докато беше на крака, все още можеше да спори. Като равен с равен. Само дето надвишаваше поне с две глави жалкия гном. Той сигурно се нервираше, че трябва да се вдига на пръсти, за да я обсипва с удари!
- Сигурно не ми вярвате? Ама ако не бях толкова уверена, досега да съм запълзяла в краката ви...
Тя виждаше как коремът му се издува и спада при всяко вдишване и издишване.
Беше стъпил с единия крак напред, сякаш за да си възвърне равновесието. Да си възвърне силите. Не е много здрав, успя да отбележи тя, преди той да закрепи позата. Мисълта я разсмя, представи си го как се сгромолясва, жертва на инфаркт от пресилване.
- Жалък сте, старче! Спортувайте де, в трагично състояние сте! - тя го заплю в лицето.
Следващият удар разкъса горната й устна. Тя хлъцна от изненада и сълзите й бликнаха, без да успее да ги спре. Коженият колан се стовари с нова сила. Сигурно беше превъртял.
- Той се казва Уестън. Пол Уестън. Може да проверите. А майка му е Хариет Уестън, телохранител на кралицата. Последният й любовник бил запратен в Австралия, иначе щял да изчезне, залят с бетон. - В устата й кръвта се смесваше със сълзи, но тя не се предаваше. - А шефът... Шефът й се казва Закари Горджак... Има дъщеря Никол, инвалид, заради нея е безпощаден към хора от вашата порода. Защото един от вашата порода е направил Никол инвалид. Затова той не може да ги диша типовете като вас. Мачка ги с палец. И слуша какъв звук издават. Нещо подобно на разпльоскана каша. Познат ли ви е този звук? Не е лошо да се поинтересувате, май скоро ще го чуете и вие...
Казваше истината. Шърли им беше разказвала какъв бил въпросният Закари, как умеел да върти ножа, как трепел онези, които се опитвали да го уплашат или да го измамят. Убивал без угризения. Негодниците падали пронизани. Беше разказвала също на Гари и на нея как един от тези негодници за отмъщение прегазил дъщеря му. Останала инвалид за цял живот, на количка. Закари издивял още повече, беснеел, още по-ожесточено преследвал мерзавците и направо ги кълцал на парчета.
Кубчето започна да залита, краката не го държаха. Замахваше с колана напосоки. Ударите станаха по-поносими.
- А Даяна, говори ли ви нещо името Даяна? Тунелът под моста Алма? Така ще свършите и вие. Защото зная имената ви. Дадох ги на моя приятел, в случай че.. .От доста време ме вбесявате. Момиче съм, но не съм тъпачка. Защото има такива, да ви кажа, ако не знаете. Дето не поддават, а и не са тъпачки! Вие просто сте попаднали на грешния адрес. Грешка! А и чрез Агата винаги ще могат да ви намерят. .. Снимали са ви с нея в разни барове. Каза ми го моят приятел. Каза ми също да се пазя от вас. Прав беше. Колко прав беше! А сега, колкото повече време минава, тожова повече се чуди къде съм, защо не му се обаждам. Не бих искала да съм на вашето място...
Вече не можеше да спре да говори. Говоренето я държеше на крак. Не изпускаше от очи жълтата хавлиена кърпа, вкопчи се в нея, за да неутрализира околната белота. Вече не се страхуваше. Това, което е добре при болката, е, че след известно време човек става като анестезиран, не я чувства. Отеква, естествено, но някак приглушено, неясно ехо, което се размива в грамадата. В грамадата, която се надигаше при всеки удар, но която тя вече не усещаше.
Избухна в смях и отново го заплю в лицето.
Той остави колана и излезе от банята.
Тя се огледа. Едното й око беше толкова подуто, че не виждаше нищо с него, не можеше да мигне от болка, но другото беше наред. Имаше усещането, че е затворена в кутия. Бяла влажна кутия. Продължи да стои изправена. Ако случайно оня решеше да се върне. Опипа лицето си, лепкаво от сълзи, кръв и пот. Облиза се с език, беше гъсто и мазно. Преглътна солената смесица. Сигурно се съвещаваха в съседната стая. Кубчето гном им снасяше всичко каквото беше казала. Кралските тайни служби ли? Закари Горджак, сигурно бяха чували това име.