Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Не й пукаше, че я обезобразиха. Ако ще дори да й отрежат малкото пръстче на крака. Това нещо дали не пораства отново? Беше прочела някъде, че черният дроб се възстановява, в такъв случай защо пръстите на краката да не порастват отново?
Примъкна се до мивката. Отвори кранчето. Затвори го. Можеше да се върнат и да им хрумне нещо друго. Например да натиснат главата й под водата и да я задушат. Не беше много сигурна, че ще издържи на такова упражнение. Забеляза резе на вратата, пусна го. Наведе се над мивката и си изплакна лицето. Водата беше ледена. Толкова я заболя, че едва не кресна.
После зърна прозорчето над ваната. Малко бяло прозорче. Предпазливо го отвори. Гледаше към някаква тераса. Тези свине живееха в богаташките квартали с много цветя по терасите.
Тя се набра с ръце, за да стигне до прозорчето, преметна единия крак, после другия, промуши се навън и леко се приземи на терасата. Крадешком се добра до съседната тераса, оттам се прехвърли на следващата, на по-следващата и лека-полека стигна до улицата.
Обърна се, за да види адреса, и си го повтори, за да го запамети.
Вдигна ръка да повика такси. Закри лицето си, за да не стресне шофьора. Сигурно приличаше на разкривените творби на Пикасо от някой негов шантав период.
Таксито спря. Тя даде адреса на Гари с изкривено от болка лице: горната й устна беше дълбоко разцепена. Едва ли не можеше да пъхне целия си пръст в цепнатината.
- Ужас - изстена, - ами ако ми остане заешка устна?
Тя се отпусна на седалката и се разрида.
ТРЕТА ЧАСТ
Пол Мерсон не беше просто барабанист. Пол Мерсон имаше група, с която в събота вечер свиреха по танцови забави. Майката на Пол Мерсон имаше гъвкаво привлекателно тяло, което й бе спечелило много почитатели. Тя работеше в отдела за връзки с обществеността на компания за алкохолни напитки. Понеже съпружеската вярност не беше ръководен принцип в живота на господин Мерсон, госпожа Мерсон разполагаше с неограничена свобода да кърши на воля гъвкавото си тяло за щастие на клиентите, които се възползваха от трептенията й, отначало вертикални, впоследствие хоризонтални. Разбира се, и тя извличаше определени ползи, някои кеш, в брой и на ръка, други по-фини и незабележими, с които умело се крепеше на поста си, обект на оспорвана надпревара от страна на немалко колежки.
Пол Мерсон бързо се ориентира в обстановката и видя какви изгоди може да извлече от кръшната снага на майка си. Когато някой господин желаеше да я изведе вечер и започнеше да я притиска повечко от допустимото, Пол Мерсон се изтьпанчваше пред чичкото и невинно се осведомяваше дали не желае да даде скромно тържество, на което той и неговият оркестър да посвирят, срещу заплащане, разбира се. Добри сме, дори много добри, можем да свирим каквото пожелаете, стари неща, но и парчета последна мода, не става въпрос за нещо голямо, представително, празненство, такива работи, а само за танци, приятна обстановка, забавление, ей такива прекарвания. Като подгряваща група или можем да свирим накрая за закриване на вечеринката, на всичко сме съгласни. Животът на учащите се е труден, още не сме на възраст, та да си намерим истинска работа, а пък ни се иска да подменим инструментите или да обърнем някоя и друга бира. Вие имате връзки, все нещо ще ви хрумне, можете спокойно да ни препоръчате... Клиентът, който със замъглен поглед следеше полюшванията на госпожа Мерсон, се съгласяваше разсеяно: „да, да, защо не?“ - и се оказваше, че е хванат натясно, беше се накиснал, защото не бе внимавал достатъчно в картинката.
Ако клиентът отхвърлеше предложението, сластните полюшвания се прекратяваха, сякаш не бе ги имало.
Благодарение на тази хватка Пол Мерсон и „Скитниците“ свиреха на представянията и промоциите на тракторите марка „ВеДи-рикс“, чипсовете „Клен дьой“, надениците „Рош Клер“. Окуражен от първите си ангажименти, скрепени с договори, Пол Мерсон се оказа доста дързък и напорист младеж, тръгнал да открива света и да се възползва максимално. Една вечер, когато Жозефин се оказа заета с някаква работна група и щеше да закъснее, Пол Мерсон почука на вратата на Зое.
- Искаш ли да слезеш при нас в мазето? Домисий и Гаетан ще дойдат. Техните са на опера. Дълги рокли и н’ам кво си. Ще липсват поне до един през нощта... Фльор и Себ няма да дойдат: техните организират роднинска сбирка.