Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя не отговори, дебнеше кога Агата ще излезе от тоалетната.
- Кажи, кукло, знаеш ли защо си тук?
Беше паднала в капана. Като последна загубенячка. Толкова имаше купон в „Куку“, колкото изискан вкус в този хол!
- Нямам представа. Но вие сигурно ще ми обясните...
- Искахме да поговорим за нещо... След което ще те оставим на спокойствие.
Ще ме накарат да проституирам. Да примамвам клиенти, да ме използват. Тези мръсни свински зурли. Които дебелеят, докато мац-ките бачкат. Ето откъде идват мангизите на Агата, дънките й за триста евро, елегантните й сака „Долче и Габана“.
- Струва ми се, че почти се досещам, но можете да си заврете...
- Струва ми се, че изобщо не се досещаш - отговори онзи, който трябваше да е шефът, защото беше към метър и седемдесет и пет, най-висок от всички.
- Надали. Не съм расла в саксия...
Немалко студентки проституираха. За да си плащат образованието или да ходят на ски във Вал д’Изер. Имаше и нарочни агенции, които ги пласираха за уикенда. Пътуваха до страните от бившия източен блок, преспиваха с някой тлъстак и се връщаха с пълни джобове.
- Ще те помолим за по-специална услуга... която имаш интерес да ни направиш. Защото иначе ще се ядосаме. Много. Нали виждаш онази врата, на банята...
Ортанс си забрани да поглежда натам и фиксира мъжа, който вероятно минаваше за великан сред заобикалящите го. Много е космат и затова брадичката му е синкава, си каза тя, отблъсквайки го с поглед, съсредоточена в жълтеникава точка в окото му, подобна на капка майонеза.
- Много е възможно в банята да изпиташ болка. Ужасна болка...
- А, така ли? - осведоми се с надменен тон Ортанс, чувствайки как я обзема ужас и краката й омекват, сякаш потъваше в бяла мъгла.
- Виж какво ще направиш... много любезно ще се оттеглиш от съревнованието с Агата. Ще й оставиш мястото при Вивиан Уестуд.
- Никога! - тросна се Ортанс.
В ума й нещата изведнъж се подредиха: китайската храна, внезапната любов на съквартирантката към чистотата, ученолюбивата атмосфера у дома.
- Помисли. Мъчно ми става, като се сетя какво те чака в банята.
- Няма какво да мисля. Отговорът ми е: не.
Агата така и не се появяваше. Мръсна твар, реши Ортанс. А аз си въобразих, че се е променила. Колко бях права да се съмнявам в добрите й чувства.
Нямаше да се огъне пред тези гадняри. Издокарани в черно и обули шпиц патъци. Това дали не им е нещо като униформа?
- Имаш две минути да поразмислиш. Щото хич няма да е добре, ако ти размажем физиономията!
А за вас ще е кофти да се лишите от безплатен билет за тази среда, бързо прецени Ортанс. Ще използвате тъпачката Агата, за да се вмъкнете неусетно в храма на модата. Но без мен, пичове. Не разчитайте на мен.
Минаха пет минути. Ортанс оглеждаше помещението, без да пропуска нищо, като прилежна туристка на обиколка във Версай: позлатените ръбове на скриновете, издутите чекмеджета, наредения на показ отгоре на плота сребърен сервиз - ще рече човек, че пият чай? - махалото на стенния часовник, което се поклащаше равномерно, бляскавите огледала, лъснатия паркет. Беше се натре-сла гадно.
- Времето изтече - уточни тя, поглеждайки часовника си. - Ще си вървя. Приятно ми беше да се запозная с вас и се надявам никога повече да не ви видя. - Ортанс се обърна и тръгна да излиза.
Един от типовете се изпречи между нея и вратата, за да я върне в изходната позиция. Друг избра компактдиск, увертюрата на „Крадливата сврака“ на Росини, и наду звука до дупка. Подготвяха се да я пребият, то е ясно. Няма да викам. Няма да им направя това удоволствие. Те не биха я убили. Какво ще правят с трупа!
- Заеми се ти, Карлос - заповяда най-високият с физиономията на шеф.
- Окей! - отвърна оня.
Той я завлече в банята и я блъсна на пода. Излезе. Тя се изправи, постоя малко, скръстила ръце. Остави ме вътре, за да си променя мнението. Как не. Няма да гния тук.
Тя излезе от банята и се върна в хола:
- Е, какво стана? Май не ви стиска?
Големият, който се изживяваше като шеф, се вбеси. Налетя й, за-мъкна я обратно в банята и я хвърли на плочките, крещейки: курва! Тресна вратата. Ядосах го, си каза Ортанс. Едно на нула за мен. Не че ще ме галят с перце, но поне им се изясни. Няма да им се оставя.
Тя си оправи сакото, поотупа с длани раменете. Да се задържи права и достойна. Само това й оставаше. Въздухът беше странно белезникав, непрогледен, сякаш се беше омотала в памук, повръщаше й се.
Най-важното е да не се уплаши. Да ги държи на разстояние. Да се дистанцира от страха, съсредоточавайки се в подробностите1 наоколо. Да наблегне на практичното, на реалното. Да не витае в абстрактното, което обърква и влудява. Да се пази от възвишените идеи: не е честно, не е хубаво да постъпвате така, ще се оплача където трябва... Това означаваше да застане на колене пред тях.