Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Да не би на всичкото отгоре да я оставя да си развява байрака мръсната твар! Днес следобед отивам... Да си поговорим!
- А къде ще живееш междувременно?
Ортанс се извърна към Гари.
- При мен - каза той, - но ще й се наложи да си потърси друг апартамент...
- Не искаш ли да остане тук? Мястото е достатъчно.
- Имам нужда да бъда сам, мамо.
- Гари... - настоя Шърли. - Моментът не е подходящ да проявяваш егоизъм!
- Не е там работата! Но имам толкова много неща, които трябва да реша, затова ми е нужно да бъда сам.
Ортанс чакаше мълчаливо. Той явно беше в правото си. Странно колко добре се разбират тези двамата, си каза Шърли.
- Или пък ще й оставя апартамента и ще се преместя да живея другаде... За мен е без значение.
- Изключено - заяви Ортанс. - Аз ще си намеря жилище. Само ми трябва малко време да поогледам...
- Добре.
- Благодаря - рече Ортанс. - Наистина си готин. И ти също, Шърли.
Шърли се възхити на това момиче, което се беше опълчило на петима бандюги, беше се измъкнало през прозореца посред нощ, лицето и гърдите му бяха нашарени от побоя и през ум не му минаваше да хленчи и да се вайка. Може би не съм я преценила правилно...
- А, и още нещо, Шърли, последно - добави Ортанс. - Нито дума, нали, нито дума за това на майка ми...
- Но защо? - заекна Шърли. - Редно е да...
- Не - прекъсна я Ортанс. - Ще се съсипе. Ще се тревожи за всичко, няма да мигне, ще трепери като лист и в резултат на всичко това ще започне да ми досажда... Меко казано!
- При едно условие обаче... - би отбой Шърли. - Ще ми казваш всичко на мен. Абсолютно всичко! Обещаваш ли?
- Обещавам - отговори Ортанс.
Гари се бе оказал прав. Агата не се появи на училище следобед. А Ортанс предизвика стълпотворение, обсаждаха я с въпроси и се чуваха ужасени възклицания. Наложи се да отговаря на всеки поотделно, без значение дали я оглеждаха с отвращение, или със съчувствие. Поискаха да си свали очилата, за да видят колко е пострадала. Тя отказа с обяснението, че не е панаирджийско чудо, и помоли да я оставят на мира.
Закачи кратко съобщение на училищното табло за обяви.
Уточняваше, че търси съквартирантка, която не пуши и не употребява алкохол, целомъдрена по възможност, добави наум, докато забождаше бележката на таблото.
Когато се прибра в апартамента на Гари, той беше на пианото. Прекоси антрето на пръсти и отиде до стаята си. Познаваше мелодията, изпълняваше я Бил Еванс, Тнпе гешетЬегед. Изтегна се на леглото, събу си обувките. Музиката беше толкова тъжна, че когато сълзите започнаха да се стичат по страните й, тя не се учуди, прие го за напълно естествена реакция след преживяното. Не съм от стомана, и аз съм човек с емоции, с чувства, си каза тя, строго и същевременно изненадана, като всички хора, убедени, че са непобедими, които внезапно откриват пукнатина в бронята. Ще полежа десетина минути и отново ще поема напред въоръжена. Продължаваше да поддържа мнението, че емоциите сериозно увреждат здравето.
Мина цяла седмица, докато получи отговор на обявата си за съ-квартирантка. Казваше се Ли Мей, беше китайка от Хонконг и очевидно не се шегуваше с принципите: беше изгонила предишната си съквартирантка заради една изпушена цигара на балкона на стаята й. Апартаментът имаше отлично местоположение точно зад Пика-дили Съркъс. Разумен наем, на висок етаж. Ортанс прие.
Покани Гари на ресторант. Той се зачете в менюто, сериозен като счетоводител, който проучва годишния баланс. Поколеба се между морски дарове и яребица със зеленчуци и подправки. Реши да си поръча яребица и мълчаливо зачака ястието, скрил поглед зад черния си перчем. Наслаждаваше се на всяка хапка, сякаш приемаше причастие.
- Съжителството се оказа приятно за мен. Ще ми липсваш - заяви с въздишка Ортанс по време на десерта.
Той остави комплимента без отговор.
- Би могъл да проявиш любезност и да отговориш „и ти ще ми липсваш“ - отбеляза тя.
- Имам нужда да бъда сам.
- Зная, зная...
- Човек не може да се ангажира с ДВАМА: със себе си и с друг. И без това е ужасно трудно да разбереш какво искаш самият ти...
- О, Гари! - въздъхна отново тя.
- Ти си най-сполучливият пример, Ортанс.
Тя подбели очи и неочаквано смени темата:
- Забеляза ли, че вече не нося черни очила? Гримирах се много силно, за да прикрия синините!
- Забелязвам всичко в теб... Винаги! - заяви той безучастно.
Тя се смути и сведе очи пред настоятелния му поглед. Взе да
чертае с вилицата успоредни линии по покривката.