Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Добре, дай лапа!
Пол Мерсон подаде длан и Зое без особено въодушевление я удари. Откъде щеше да намери пари да купи нужните продукти?
- А те какво ще правят тогава? - попита Зое за Гаетан и Домисий.
- Ние нищо не можем да направим, защото нямаме пукната пара! - изръмжа Гаетан. - С баща като нашия няма развлечения, купони, веселби. Ако разбере, че сме тук, ще ни убие!
- Добре че се случва да излязат понякога - въздъхна Домисий и отпи от ръба на чашата. - И ако успеем да разберем предварително...
- А брат ви, той да не вземе да ви изпорти? - попита Пол Мерсон.
- Шарл-Анри? Не. Той е на наша страна.
- Защо тогава не дойде с вас?
- Има нещо да свърши и ще ни прикрие, ако се приберат по-рано... Ще каже, че сме слезли в двора, защото сме чули шум, и ще дойде да ни вземе. По-добре той да пази, защото, ако ни олепят, работата ще стане много дебела, ама много!
- Моята майка е страхотна, даже супер страхотна - намеси се Пол Мерсон, понеже не можеше да търпи да не е в центъра на вниманието. - Разказва ми всичко, с мен споделя...
- Майка ти е страхотна мацка - отбеляза Гаетан. - Чудя се как може едни да са супермацки, а други да са такива убитаци?
- Защото, когато се чукаш нормално, удобно излегнат, съсредоточен, чертаеш красиви издължени линии, от които се получават красиви женски тела. Ако се чукаш с гъза нагоре и се пресукваш от кеф, излизаш от очертанията и правиш мазни кървавици...
Всички прихнаха. С изключение на Зое, която се замисли за своите родители. Сигурно се бяха чукали удобно полегнали, когато са правили Ортанс, и са се пресуквали, когато са я правили нея.
- Ако се чукаш и се тресеш като чувал с орехи например, бъди сигурен, че ще се пръкне някакво недоразумение с целулит! - продължи Пол Мерсон, горд от обяснението си, подкрепено с красноречиви примери, в желанието да разгърне напълно дарбата си на комик.
- А пък аз дори не мога да си представя нашите да се чукат освен под заплаха! - измърмори Гаетан. - Баща ми трябва да му опрат цевта на слепоочието... Баща ми, мразя го. Той ни тероризира.
- Престани да се нервиш! Толкова е лесно да го преметнеш -заяви Домисий. - Свеждаш очи, подчиняваш се и той е напълно заблуден! Можеш да си правиш каквото искаш зад гърба му. Ама не, ти винаги трябва да се опълчваш срещу него!
- Един път скивах майка как се чука - заразказва Пол.- Страхот-но! Хич не си поплюва! Раздава се яко! Не успях да видя докрай, защото по едно време се затвориха в банята, но после тя ми разказа, че оня се изпишкал върху нея!
- Бррр! Отвратително - извикаха в един глас Гаетан, Домисий и Зое.
- И тя наистина ли му е позволила да го направи? - настоя Домисий.
- Да. Бутнал й сто евро!
- Тя ти го каза? - попита Зое, опулила очи.
- Вече ти казах, че споделя с мен всичко...
- Пиян ли е бил? - продължи да разпитва страшно заинтригуваната Домисий.
- А, не! Просто си правел кефа да пикае върху нея.
- След това срещали ли са се пак?
- Да, обаче тя вдигнала тарифата! Не е тъпа!
Зое едва се сдържаше да не повърне. Стискаше зъби, за да спре повдигането. Стомахът й се бунтуваше. Вече нямаше да може да се разминава с госпожа Мерсон, без да си запушва носа.
- А баща ти къде е, когато оня е пикал? - се осведоми Домисий, учудена от съпружеския живот на тази странна двойка.
- Баща ми си пада по сексклубове. Ходело се поединично, без женски... Иначе се разбират идеално. Не се карат, винаги са в добро настроение!
- Ами тогава излиза, че никой не се грижи за теб, така ли? - каза
Зое, която съвсем не беше сигурна, че разбира всичко, за което си говореха.
- Сам си се грижа. Зое, ти нищо не пиеш...
Зое стискаше зъби да не си изповръща червата и само показа празната си чаша.
- Да ти се неначуди човек, имаш яка глътка! - изкоментира Пол и отново й наля. - Можеш ли да я гаврътнеш до дъно?
Зое го зяпна притеснена. Някаква нова игра ли е, до дъно?
- Това не е за момичета - отвърна тя в желанието си да се покаже на висота.
- Зависи за кои! - възрази Пол.
- Ако искаш, аз мога да я гаврътна до дъно! - намеси се нафу-кано Домисий.
- До сухо дъно и влажна къдравелка!
Домисий се полюшна и се изхили глупаво.
За какво ли си приказват? - недоумяваше Зое. - Сякаш всички бяха наясно с нещо, което за нея беше пълна мъгла. Все едно съм била болна и съм отсъствала от училище. Няма повече да слизам в мазето. Предпочитам да си седя сама вкъщи. С Плосък татко. Искаше да си върви. Потърси пипнешком в тъмното пластмасовата кутия, в която беше донесла кубчетата лед, и си съчини оправдание за тръгването си. За да не я помислят за глупачка и за бъзла.