Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Точно в този момент Гаетан преметна ръка през раменете на Зое и я притегли към себе си. Целуна я по косата и потърка нос в челото й.
Тя изведнъж омекна, почувства как силите я напускат, гърдите й напращяха, краката й се удължиха, на устните й цъфна потайна усмивка на щастлива жена и тя облегна глава на рамото на момчето.
Ортанс разказа всичко на Гари.
Беше звъннала на вратата му в два и половина през нощта цялата в кръв. Той смаяно възкликна: ОЬ! Му Оос1! - и й направи път да влезе.
Докато почистваше лицето й с кислородна вода и кърпа - съжалявам, скъпа моя, нямам нито памук, нито хартиени салфетки, аз съм момче, - тя му разказа за капана, в който беше паднала.
- .. .Само не ми отговаряй „нали ти казвах“, защото вече е много късно, защото ще завия от ярост и ще ме заболи още повече!
Той обработваше раните й милиметър по милиметър с нежни и уверени движения, тя го наблюдаваше поуспокоена и трогната.
- Все повече се разхубавяваш, Гари.
- Не мърдай!
Тя дълбоко въздъхна и изписка. Беше я натиснал по горната устна.
- Мислиш ли, че ще бъда обезобразена?
- Не. Раната е повърхностна. Отокът ще се задържи няколко дни и после ще спадне и раната ще се затвори... Раните не са дълбоки.
- Откога си станал лекар?
- Изкарах курс за първа помощ във Франция. Подготвях се за спасител и майка ми настоя да го продължа тук.
- На твое място бих изчезнала от такъв курс.
- Как можах да забравя: грижите за другите не влизат в твоята житейска програма!
- Много правилно! Съсредоточавам се върху себе си... и това ми отваря работа: доказателството е налице! - тя посочи с пръст лицето си и помръкна, много я заболяваше, когато се усмихваше.
Беше я настанил на стол в големия салон. Тя зърна пианото, отворени партитури, метроном, молив, тетрадка за солфеж. Навсякъде имаше разхвърлени книги, разтворени, захлупени на масата, на перваза на прозореца, на канапето.
- Ще се наложи да говоря с майка ти, за да ми помогне. Ако оставим нещата така, отново ще се появят. Във всеки случай повече няма да стъпя вкъщи! - тя го погледна настоятелно с молба да я подслони и той кимна безпомощно.
- Остани тук... утре ще говорим с майка ми...
- Може ли да легна при теб тази нощ?
- Ортанс! Прекаляваш...
- Не, само защото иначе ще имам кошмари...
- Добре, но само за тази нощ... и да не си мръднала от твоята половина на леглото!
- Обещавам! Няма да те изнасиля...
- Много добре знаеш, че не става дума за това.
-Ясно, ясно!
Той се изправи. Огледа лицето й с угрижен вид. Почисти още малко тук и там. Тя се нацупи.
- Няма да пипам гърдите. Можеш да се справиш и сама... - той й подаде шишенцето и кърпата.
Тя стана, отиде до огледалото над камината и се зае да обработва раните.
- Утре ще облека пуловер с висока яка и ще си сложа черни очила!
- Можеш да кажеш, че са те нападнали в метрото...
- И ще пипна малката мръсна твар, за да й кажа две думи насаме.
- Според мен тя повече няма да се появи в училището...
- Мислиш ли?
Отидоха да си легнат. Ортанс се сгуши в края на леглото. Гари на другия край. Тя лежеше с отворени очи и чакаше да й се доспи.
Ако затвореше очи, щеше отново да изживее цялата сцена, а никак не й се щеше. Долавяше неравномерното дишане на Гари. Останаха така доста време, дебнеха се, после Ортанс неочаквано почувства как я докосна ръката му и гласът на Гари каза:
- Не се страхувай. Тук съм, до теб.
Тя затвори очи и веднага заспа.
На сутринта Шърли дойде. Тя ахна от изумление при вида на подутото лице на Ортанс.
- Много впечатляващо... Не е зле да отидеш в полицията да подадеш жалба.
- Няма смисъл. Трябва тях да ги сплашим.
- Разкажи ми всичко - хвана я за ръката Шърли.
За пръв път проявявам жест на нежност към нея, си каза тя.
- Не им казах истинското ти име, Шърли. Измислих имена за теб и за Гари, но пък им дадох името на шефа ти: Закари Горджак... и това го накара да миряса! Поне дотолкова, че да се махне от банята и да отиде при другите джуджета да им съобщи.
- Сигурна ли си, че не си споменала Гари? - попита Шърли.
Помисли си за мъжа в черно. Кой знае дали не беше замесен в
нападението срещу Ортанс. Дали не е било някакъв заобиколен начин да стигне до Гари. Тя постоянно трепереше за сина си.
- Абсолютно сигурна. Само казах името на Закари Горджак... само това и нищо друго. А, да! Разказах за катастрофата, на която е станала жертва дъщеря му Никол...
- Добре - реши Шърли. - Ще съобщя на Закари. Според мен после няма и да си помислят да шавнат... Но ти засега бъди внимателна. Смяташ ли да се връщаш в училище?