Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Признавам, че бях малко изненадан от спокойствието на вампира. Все пак му предстоеше да отговаря за всичко, направено от „свободните“ в Крайдол. А и разпит в Академията… Като знам какво направиха със Стил, едва ли Майсторите ще започнат да се церемонят с нисши вампири.
— Между другото, Стела каза ли ви, че артефактите са опасни за живота? — изведнъж си спомних аз.
— Каза — тъжно се усмихна вампирът. — Но аз го знаех.
— Наистина ли?! — попитах изненадано. — И въпреки това ги използвахте?!
— Ами, първо, за това знаех само аз. И второ, ние така или иначе нямахме избор. Само с използването на тези артефакти можехме да привлечем вниманието към проблемите на нисшите вампири.
— Странен начин за привличане на вниманието. Едва ли може да доведе до нещо добро.
— Но ето че доведе — възрази вампирът. — Аз и още няколко вампира ще отговаряме за всички престъпления, а останалите ще могат да променят статута си, започвайки работа във Висок дом. Това съвсем не е лош вариант.
„Човек би си помислил, че е разчитал на нещо подобно — раздразнено си помислих аз. — Всичко станало си беше случайност. Ако не бяхме ние, те щяха да бъдат избити като зайци.“
— И така, остава ми да се доверя на вашата дума, Зак — резюмира вампирът. — Жалко, че няма да мога да видя какво ще излезе от вашето начинание.
— Може би ще ви пуснат… след известно време — без особена увереност казах аз.
— Това е без значение — поклати глава белокосият. — Всички дошли с мен вампири прекалено дълго използвахме артефактите. Ние сме обречени. Дори не съм сигурен, че ще стигна жив до Академията.
„Уау! — втрещено помислих аз. — А на външен вид изглежда напълно здрав…“
— Мисля, че е добре да поработите над самочувствието си — казах неуверено.
Трябваше да кажа нещо.
— Разбира се.
Вампирът не повярва на нито една моя дума.
— И кой ви достави артефактите? — спомних си най-важният въпрос аз.
— Съжалявам, но не мога да ви кажа.
Погледнах го изненадано:
— Как така? Мислех, че сме се договорили…
— Бих искал, но не мога — уточни белокосият. — Поставен ми е психоблок. В момента, когато се опитам да кажа нещо за своите господари, ще умра.
— Господари?
— Точно така — мрачно каза вампирът. — Но нека да не изкушаваме съдбата. Аз много смътно усещам границата на това какво мога да говоря и какво — не, така че блокировката може да ме убие във всеки един момент.
— Ами… добре — съгласих се аз.
И се получи така, че трябваше да говорим за друго. Вампирът ми каза, че всички бивши „свободни“ вампири в Крайдол вече са се присъединили към Даркин и Стела. С групите „свободни“ от другите градове белокосият нямаше връзка, така че не можеше да каже нищо за тях.
След напускане на библиотеката ние слязохме в залата, където към присъстващите вече се бяха присъединили Серж, Грон и Ана. Събралите се ни посрещнаха с подозрителни погледи.
— Къде бяхте?! — нахвърли се върху мен Серж.
Чез изразително завъртя пръст в слепоочието си, а Алиса вдигна очи към тавана.
— Разговаряхме в моята стая.
— Претърсихме целия втори етаж, нямаше ви никъде! — присъедини се към него Ана.
— Просто трябваше да обсъдим нещо насаме — колкото може по-спокойно отговорих аз. — Може би този път Завесата за невидимост се е получила много по-добре от предишната.
— Не говори глупости — гневно каза Серж. — Както и да е, това няма значение… Ще отведем всички тези вампири за по-нататъшни разпити. Останалите членове на терористичната организация също подлежат на арест.
— Всички членове на движението на „свободните“ са тук — твърдо каза белокосият вампир. — Други няма.
Грон се приближи до вампира и го хвана за реверите:
— Това ще го решим след разпита.
Тук трябваше да се намеся аз:
— Всички обърнати във вампири в Крайдол се намират под защитата на Дом Никерс. Те официално станаха моя лична гвардия.
Всички третокурсници освен Ник замръзнаха в нямо удивление.
— В смисъл? — внимателно попита Ана.
— Не можете да ги арестувате — охотно обясни Алиса. — Ако не искате проблеми с един от Високите домове.
Раздадоха се самотни ръкопляскания.
— Отлично решение — каза Велхеор, прекратявайки аплодисментите.
До този момент вампирът стоеше толкова тихо, че бях забравил за присъствието му. И докато всички гледаха към Велхеор, реших леко да сменя темата:
— На ваше място бих побързал. Единственият, който има информация за създателите на артефактите, е ето този вампир — посочих белокосия. — Но той няма да издържи дълго, артефактите почти са го убили, а психоблокировката няма да позволи провеждането на нормален разпит. Не знам за останалите вампири, но този трябва да го поемат професионалисти.