Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Не — усмихнах се леко. — Ще ви кажа цялата истина и нищо няма да скрия.
Почти…
Историята за Коридора на съдбата отне много дълго време, защото трябваше да разкажа за всички свои приключения. Приятелите ми ме затрупаха с хиляди въпроси. Ама че реакция. Мисля, че щяха да ми се обидят, ако не беше обхваналият ги възторг и любопитство. В крайна сметка всичко, за което разказвах, беше наистина невероятно и в много отношения дори приказно. На този фон признанието ми в заразяване с вампиризъм вече не беше толкова шокиращо. Тоест приятелите ми, разбира се, се изненадаха и разтревожиха, но реагираха сравнително спокойно.
— Ако се съди по реакцията на Алиса, тя е знаела, че си ухапан? — спокойно попита Невил.
— Разбира се — не възрази вампирката.
— Но какво ще стане сега? — смутено попита Наив. — Какво смяташ да правиш?
— Всичко е наред — уверих приятелите си и им казах всичко, което някога ми беше казал Велхеор, и за плановете ми с него.
— И как ги намирах всички тези проблеми? — риторично попита Чез. — И между другото, интересува ме още нещо… Така и не си разбрал какво е това синьо джудже?! Би било интересно!
— Нямам представа — отговорих честно. — И Пазителят на библиотеката също не знае нищо. Вярно, че неговата памет е някак избирателна, дори и името си не помни, а пък за Коридора на съдбата обясни без дори да се запъне.
Куклата на рамото ми кимна в знак на съгласие. През цялото време Плюшения стоеше без да мърда и много внимателно слушаше моя разказ заедно с приятелите ми, при това липсата на уши изобщо не му пречеше. Изглежда, че на бившият Пазител също му беше много интересно, или най-малкото любопитно.
— Това е чудесно — Алиса плъзна поглед по безкрайните рафтове. — Но как да намерим нужната информация? Нямаме никаква представа на какъв принцип са подредени всички тези книги. И между другото, колко ли може да са?
— Аз дори и рафтовете не можах да преброя — каза Чез. — Какво да кажем за книгите?
Наив тръгна да обикаля между рафтовете, очаровано взирайки се в разноцветните корици. Нашето Огнено момче не си падаше много по четенето, но с удоволствие прелистваше случайно избрани книги и се любуваше на картинките.
— Да, едва ли сами ще се оправим — обобщих аз. — Просто нямаме толкова много време. Поне да знаехме какво да търсим.
Казах на приятелите си за идеята си за нов Пазител на Великата библиотека, който да ни помогне да намерим нужната информация за Стил.
— Чудесна идея! — съгласи се Чез. — Ще пуснем тук Велес, той със сигурност ще се зарадва на възможността да работи любимата си работа.
Алиса ни погледна насмешливо.
— Важно е Гръм да не се разстрои много от загубата на най-добрия си готвач.
— Да, разстроен трол — това е сериозно — съгласих се аз. — Но мисля, че ще се разберем, в крайна сметка Гръм е доста мил чичко.
— Да бе, ще се разберем. Само ако можем да напуснем Прокълнатата къща — каза Чез.
— Не ако, а кога — коригирах приятеля си.
Чез поклати глава:
— Мисля, че прекалено се доверяваш на нисшите вампири. Стела без всякаква причина застава на наша страна… съмнително е.
— Но на Даркин се доверяваш? — насмешливо попитах аз.
— Да, на Даркин се доверявам — призна Чез. — Но какво може да направи сам?
— Добре, ще ви кажа една малка тайна. Аз се презастраховах и наредих на Велхеор утре да доведе тук белокосия в случай, че той сам не се предаде.
— Ама че тарикат — потупа ме по гърба Чез. — А аз се чудех защо си толкова спокоен. Пък ние с Алиса се изнервихме.
— Виж го ти какъв е предвидлив — измърмори вампирката, но и в нейния глас се долови облекчение.
— А засега предлагам сами да се поровим в библиотеката. Нощта още не е свършила — да оползотворим времето.
Въпреки активната помощ на Плюшения, опитите ни да открием каквато и да е полезна информация не се увенчаха с успех. Честно казано, дори не успяхме да намерим раздела, посветен на нашия свят — навсякъде попадахме на книги, написани на непознат език. Затова пък успях в спокойна обстановка да обсъдя с приятелите си всичките ни проблеми — Кейтен, Ромиус, третокурсниците, нисшите вампири… Всичко, за което се сетихме. Остана ни само да съжаляваме, че Невил не беше с нас.
Действие 5
Напуснахме библиотеката точно преди зазоряване, оставяйки плюшения Пазител да скита самичък между рафтовете. Така и не намерихме никаква информация, която да помогне на Стил или поне да ни наведе на някаква идея. Но си прекарахме добре, бродейки между рафтовете под предводителството на куклата на Пазителя — той реши да не влиза отново в каталога и да минава на телепатично общуване, обяснявайки с жестове, че се страхува да не загуби и без това оскъдния си запас от сили. Няколко пъти бяхме нападнати от летящи книги, но сега знаех, че те се страхуват от огън, и успяхме доста лесно да се справим с тях.