Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Макар че благоразумието не е свойствено за вампирите, надявам се Стела и Даркин да успеят да убедят „свободните“ да се предадат — каза на сбогуване Алиса.
— А ако не, тогава толкова по-лошо за тях — кръвожадно потри ръце Чез. — Велхеор съвсем ясно ще им обясни колко грешен е избора им.
— Чез! — едновременно реагирахме двамата с Алиса.
В последно време моят приятел прекалено взе да се възхищава на методите на Велхеор. Току-виж и сам преминал на тъмната страна. Между другото, въпреки възхищението си към вампира, Чез, както и всички останали, гласува да запазим съществуването на Великата библиотека в тайна от него. И самият аз не можех да формулирам защо, но смятах, че е по-добре временно да запазим информацията само за себе си.
Накрая се пръснахме по стаите си, за да дремнем поне малко. Странно, но въпреки че се чувствах бодър, дори не успях да стигна до леглото — едва затворил вратата, се свлякох на пода и потънах в сън. Отдавна не бяха ми се присънвали мелодии от други светове. Още откакто влязох в Академията. Може би аз се промених, или живота, а най-вероятно и едното, и другото. Колко безгрижни бяха онези дни — глупави спорове с леля и малките близначки, тренировки в Школата по изкуства, безкрайни караници с Лиз… Предполагам, че сега имах твърде много неща за вършене в реалните светове, за да ги посещавам и в съня си. Но днес за пръв път от толкова време ми се присъни нова мелодия…
Рязко се надигнах от пода и направих малко въздушно заклинание, за да стигна до бележник и молив.
Редовете се лееха по белия лист грациозно, макар в началото да беше само един:
Затворих очи, за да си припомня песента от съня, и започнах да пиша, без да поглеждам в листа. И някак си бях сигурен, че редовете са идеално равни:
Завършвайки новата песен, аз оставих бележника и отново заспах. Но едва затворих очи и на вратата се почука. Мъчително се размърдах, допълзях до нея и погледнах в коридора.
— Ами там… вампирите дойдоха! — вместо поздрав изтърси Наив.
— Прекрасно — зарадвах се аз. — Поне този проблем ще решим.
Разбира се, това беше твърде оптимистично изявление, но аз наистина се надявах на най-доброто.
Долу вече ме чакаха Чез, Алиса и Велхеор. Оставените като наши тъмничари третокурсници също стояха в залата, гледайки подозрително към гостите. А гостите не бяха малко — Даркин и Стела бяха довели в нашата обител белокосия заедно с няколко нисши вампира, които вече бяхме виждали сред „свободните“.
— Ето и резултатите от нормалната политика — доволно се обърна Чез към третокурсниците. — Вампирите дойдоха при нас сами, без каквито и да са бойни действия и ползване на сложна мрежа от търсещи заклинания.
Честно казано, като се има предвид, че тук присъстваше и Велхеор, вампирите можеше да са дошли и не по своя воля. От друга страна, Висшият вампир можеше да е дошъл с тях просто от любопитство.
— Вече извикахме Серж, сега ще се разберем за всичко — обади се Антер.
Младежът явно не схващаше много добре какво се случва и беше много нервен, като ту искаше да напада вампирите, ту да се покрие със защитни заклинания. Затова пък Ник беше явно заинтригуван от случващото се и с любопитство гледаше към нашите гости.
Вампирите изобщо не изглеждаха добре. Май бяха пострадали по време на битката с третокурсниците. Лицето на белокосия беше пресечено от белег, спрямо който моят изглеждаше като драскотина. Останалите бяха с набързо превързани рани — явно дори регенерацията на нисшите вампири не успяваше толкова бързо да се справи с всички наранявания, причинени от третокурсниците.
— Да-а, без него изобщо няма да се разберем — изсумтя Алиса. — И защо са дошли тук? Може би на гости? По приятелски.
— Хайде без палячовщини — помоли Ник. — Вие двамата с Чез ако излезете на площада, с вашите номера доста народ ще съберете.
— Дойдохме при Закари Никерс — мрачно каза белокосият, когато препирнята най-накрая спря.
Надникнах зад гърбовете на приятелите си:
— Тук съм.
— Както се бяхме договорили, дойдохме да се предадем. Но ще говоря само с вас. Насаме.
1
Откъс от песента „Тишина“ на групата Олви (рус. Ольви). — Б.а.