Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Серж погледна внимателно белокосия:
— Истината ли казва?
Отвърна му мълчаливо кимване.
— Добре. С другото ще се занимаваме по-късно — реши Серж и кимна към вампирите. — Вие идвате с нас — и впери поглед в белокосия. — А ти ще дойдеш с мен в Академията.
„Е, там ще му свалят всички психоблокове и ще го разпитат така, че ще каже дори това, което не знае — помислих си отвлечено и изведнъж се сетих: — Ама че съм глупак! Защо ли му показах библиотеката? Ако се сети да им каже за нея… Както и да е, вече е късно да се вайкам.“
Третокурсниците обкръжиха нисшите вампири и ги поведоха към изхода.
— Ей, какво става с домашния арест?! — извика към гърбовете им Чез.
— Мисля, че може да го отменим — без да се обръща, каза Серж. — Но към въпроса за нисшите вампири ще се върнем. Отивам с арестуваните в Лита и там подробно ще докладвам на Майстор Ревел за създалата се ситуация. Да видим какво ще каже той за това ваше начинание да помагате на нисшите вампири.
Най-накрая останахме сами. Ако не броим Велхеор, разбира се. Страхувам се, че все още недостатъчно се доверявах на Висшия, за да го посвещавам във всичките си тайни. Така че преди да се върнем към изследване на библиотеката, трябваше по някакъв начин да го разкараме от Прокълнатата къща. Интуицията ми подсказваше, че това нямаше да е толкова лесно.
Интуицията явно ме беше подвела — Велхеор изчезна още преди да имам време да измисля подходящ повод да го изкарам от Прокълната къща. Какво пък, Висшите вампири си имаха и свои работи.
Ние с Алиса и братя Викерс стояхме в библиотеката, напразно опитвайки се да извлечем каквато и да е полезна информация от огромната купчина книги, подбрани от Велес с помощта на Пазителя. За съжаление, засега нещата не вървяха на добре — все още не бяхме успели да намерим раздела, посветен на нашия свят. От една страна, не би трябвало да е кой знае колко трудно — просто да се намери поне една книга, написана на езика на елирите. Но когато си заобиколен от хиляди абсолютно еднакви рафтове с книги в най-различни цветове и размери…
— Опитайте да потърсите в двадесет и трета южна пътека — извика ни Велес. — Пазителят предполага, че някъде там може да има споменаване на Кървавия бог. Може би дори на нашия език!
След заминаването на третокурсниците ние веднага тръгнахме към заведението на Гръм, за да убедим Велес да се присъедини към търсенията ни в библиотеката. Въпреки нашите притеснения, Гръм лесно пусна главния си готвач с нас. Вярно, че само за един ден, и направо не ми се мислеше какво ще каже трола, ако Велес зареже готвенето заради длъжността Пазител на библиотеката. Също така към нас се присъедини и Невил, но пък Чез заяви, че му е писнало от книги и иска малко да се разведри. В крайна сметка се наложи в библиотеката да работим петима. Всъщност шестима, но Плюшения можеше да не го броим — скочи в книгата си и само от време на време помагаше с мислени съвети. Доколкото разбирах, Пазителят повече го вълнуваше скритият за нас мислен разговор с Велес — бъдещият му наследник. И изразходваше последните си сили основно за този разговор.
Бедният Велес едва не получи удар, когато видя безкрайните рафтове с книги. Още щом видях щастливото му лице разбрах, че Гръм окончателно е загубил главния си готвач, а на нас ни предстояха някои проблеми. Оставаше да се надяваме, че тролът не е прекалено обидчив и злопаметен.
— Видя ли какви чудовища — подаде ми една отворена книга Наив.
Тъй като никой от нас не можеше да чете на езиците на другите светове, можехме само да се любуваме на занимателните рисунки. На страниците на книгата, отворена от Викерс младши, видях странни стоманени конструкции, приети по незнайно каква причина от Невил за чудовища. С крила, дълги носове и огромни тела. При вглеждане в прозорците на някои от конструкциите можеха да се забележат фигури на хора, което говореше за наистина огромните размери на тези сгради.
— Нагледа ли се вече — попита Невил, надниквайки през рамото ми. — Ей там има една книга, пълна с летящи конструкции за пътуване между световете. Мисля, че някои от тях са по-големи дори от Крайдол…
— Може пък това да са просто приказки — предположи Алиса. — И защо изобщо са ви другите светове, гледайте в нашия да се оправяте по-добре.
— И в нашия нелошо си решаваме някои проблеми — доволно отбелязах аз, считайки, че в по-голямата си част това е моя заслуга. — Край на домашния арест, уредихме въпроса със „свободните“, а и на третокурсниците натрихме носа. На мен нашият свят определено ми харесва.