Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Да-а — проточи Алиса, без да вдига поглед от поредната книга. — Направо да си помисли човек, че са ни свършили проблемите.
Изглежда вампирката правеше тънък намек за болестта ми. Побързах да сменя темата, за да не си развалям за пореден път настроението.
— Е, най-малко част от задачата свалихме от могъщите плещи на Академията. Мисля, че всички конци на нисшите вампири се дърпат от Шатерския халифат.
Невил остави книгата и внимателно ме погледна:
— А ти сигурен ли си в това?
— Тоест? — не разбрах аз. — Белокосият говореше за психоблок, а Шатер се е специализирал в прочистването на мозъци. Кой друг ще е, ако не те?
— По този начин Империята много удобно ще се отърве от нисшите вампири. Дай им в ръцете оръжие, с което те със сигурност ще направят глупости, и получаваш повод да се отървеш от тях. А ако на някой не му харесва откритото унищожаване на вампири, винаги може да почакаш малко и оръжието само ще убие своите собственици.
— Има логика в това — признах аз.
— Но това вече не е наша работа — неочаквано разумно отбеляза Наив.
Ние го погледнахме изненадано.
— Е, достатъчни са ни и собствените проблеми — смути се Огненото момче.
— Какви са тези проблеми при теб? — попита с интерес Невил. — Напоследък изчезваш някъде. Вече имаш тайни от по-големия си брат ли?
— Нямам тайни — промърмори смутено Викерс младши. — Просто се разхождам из града — ту тук, ту там…
Гласът му се разтрепери. Не знам какво криеше и дали изобщо криеше нещо, но изглеждаше много подозрително.
— Добре, добре — размаха ръце Невил. — Щом не искаш — не казвай. Но ако се появят проблеми, веднага ми кажи. Знаеш, че винаги ще ти помогна.
— Всичко е наред — припряно го увери Наив. — Дори страхотно!
Алиса се изправи и се протегна:
— Щом всичко е страхотно, продължавайте да работите, а на мен ми е време да тръгвам.
— Къде отиваш? — попита Невил, изпреварвайки ме с част от секундата.
— Да — включих се и аз. — Имаме още толкова много работа. Тук има дракон знае колко книги! Първо Чез изчезна някъде, сега и ти ни изоставяш.
Разбира се, развълнува ме не измъкването й от работата в библиотеката, а по-скоро се задейства интуицията ми.
— Да продължим утре. Днес имам среща.
Каза го с толкова подозрително насмешлив тон, че окончателно се убедих в подозренията си.
— Какво среща?
— Приятелска среща с един много приятен млад мъж.
Аз едва не паднах от стола при такова определение.
— С Девлин?!
Братя Викерс се присъединиха към мен с дружно възклицание:
— С г-н Перфектна усмивка?
— Какво не е наред? — сви рамене момичето.
— Ами… — Невил озадачено погледна първо Алиса, а след това и мен. — Мислех, че… ти и Зак…
Вампирката гордо вирна нос:
— Това е стара история.
„Какво?! — шашнах се аз. — Как може тя… така да говори… Това е стара история?! Що за шега?“
— Добре, утре ще кажете, ако сте намерили нещо полезно — махна с ръка Алиса. — Аз тръгвам.
Можех само мълчаливо да наблюдавам, докато тя напуска библиотеката. А когато вампирката се скри зад вратата, Невил остави книгата и внимателно ме погледна:
— Смяташ ли да направиш нещо по въпроса?
— Какво мога да направя? — въздъхнах аз.
Ако Алиса се държи, сякаш между нас не е имало нищо, и дори отказва да говори за това… какво можех да направя?
— Ако щеш извикай чалнатия си приятел вампира — раздразнено се пошегува Невил. — Нека да изплаши до смърт нашето офицерче и да му избие всички предни зъби.
Веднага си представих картинката и едва сдържах усмивката си. Мисля, че Велхеор с удоволствие би изпълнил малката ми молба. Трябваше само да го помоля.
— Това вашето акъла ми не го побира — раздразнено каза Наив, карайки ни да си разменим изненадани погледи с Невил. — Брат ми си загуби ума по друидката, Даркин с агресивната си приятелка не може да се справи. Зак с Алиса — и те постоянно си играят някакви игри. Дори Чез успя да изпадне в депресия заради едно момиче!
Не е често явление да чуеш толкова дълга и проникновена реч от нашето Огнено момче.
— Не ми говори — въздъхнах аз. — Само ти от нас остана трезвомислещ… — а за себе си добавих: „Колкото и странно да звучи.“
— Между другото, всички имаме проблеми в личния си живот, но не бягаме от работата, за разлика от Алиса и Чез — отбеляза Невил. — Предлагам да домъкнем рижия тук и да го принудим да работи.
— Идеята е добра — съгласих се аз.
Сега бях готов да правя каквото и да е, само да не мисля за това, че Алиса е на среща с Девлин. Наив остана да помага на Велес в библиотеката, а ние с Невил се разделихме и тръгнахме да търсим Чез. Викерс старши реши да го потърси в работилницата на техномаговете, в която Чез поръча амулетите, а аз поех риска да проверя в заведението на Гръм. И едва минах няколко пресечки, когато зад гърба ми се раздаде добре познат глас: