Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Господин Майстор!
О, не, ужасих се аз, докато се обръщах. Само не той…
От деня, в който унищожихме склада му, досадният търговец ме тормозеше едва ли не всеки ден. Чудото в разноцветни парцали винаги успяваше да се окаже на пътя ми. Сякаш специално ме причакваше около Прокълнатата къща, само и само да ми напомни за пореден път за обезщетението.
— Ох, какъв ужас! Какво е станало с вас? — възкликна той, поглеждайки лицето ми. — Не, не си мислете нещо лошо. Белегът си е белег, но не е ли по-добре да го махнете?
— По-добре е — казах мрачно. И по инерция допълних: — Но няма пари за услугите на друидите. Както и за компенсации на каквито и да са щети.
Търговецът подскочи и забърбори още по-бързо:
— И Майсторите ли обедняха? Разбирам. Кризата в Империята… Чакайте, аз мога да ви помогна, имам много добър приятел доктор! За половин цена такова лице ще ви направи, по-красиво и от старото. Е, разбира се, не казвам, че старото ви лице беше лошо. То изобщо не беше старо…
— Спокойно — прекъснах словесния поток на търговеца. — Вие по повод на обезщетението ли? Нали ви казах, че до този момент още не сме получили отговор от Академията.
— Ама вие какво само за работа? — възмути се търговецът. — Не може ли просто да си побъбрим като стари приятели? Толкова рядко ви виждам.
Всъщност така си беше. В последните дни старателно се криех от нахалния търговец. При това много успешно.
— С радост бих си побъбрил с вас, но имам много работа.
Опитах се да скрия издайническата усмивка, но не се получи кой знае колко добре.
— Тогава нека да ви съпроводя — любезно предложи търговецът.
— Наистина много бързам — повторих отново. — Имаме много важна операция, а и освен това сега ще трябва да летя…
Не намирайки друг начин да се отърва от досадния търговец, аз използвах левитация, за да избягам позорно, като прелетях над близката къща.
Вече летейки, със закъснение се замислих за възможните последствия от едно падане, ако способностите ми отново ме подведат, но за щастие нищо не се случи. Макар че дори за този кратък полет трябваше да платя с леко замайване — прекалено трудно и опасно беше да се придвижвам по въздуха с помощта на левитацията. Всъщност главната причина небето в Лита и другите градове и до сега да не е почерняло от тълпи Майстори беше силната нееднородност на енергията във въздуха. Въпреки че самото заклинание за левитация да беше сравнително просто, то черпеше просто невероятно количество енергия. С всеки метър издигане над земята ставаше все по-тежко и по-тежко. В учебниците това се обясняваше със сложна формула, обхващаща взаимодействието между елементите на земята и въздуха. Не бях много наясно по този въпрос, но знаех, че по-често вместо левитация се използваха енергийни импулси, които подхвърляха тялото до определена височина и после омекотяваха приземяването. Уж знаех, но въпреки това използвах левитация и след това дълго време се съвземах, като замаяно обикалях по улиците в полусъзнание. Така ме откри Невил.
— Зак!
Като се приближи, той се вгледа внимателно в лицето ми:
— Защо си толкова блед?
— Постоянно не си доспивам — махнах с ръка. — Безсънните нощи ми се отразяват. Намери ли Чез?
— Казаха ми, че е с нисшите вампири в „При добрия вампир“.
— Ама че подлец — възмутих се искрено. — Забавлява се, докато ние работим. Хайде, да отидем при него!
Както каза Невил, намерихме Чез в „При добрия вампир“ в компанията на група нисши от Патрула и няколко много, ама много пияни субекта. Впрочем, по опиянение Чез значително превъзхождаше всеки от присъстващите, защото вампирите по принцип слабо реагираха на алкохол, а двамата пияници отдавна се търкаляха под масата и тихо похъркваха. Колкото и да сравнявах, фактът си оставаше факт — моят приятел се беше натряскал здраво.
Той дори не забеляза нашето пристигане, продължавайки ентусиазирано да обсъжда нещо с нисшите вампири. С приближаването си успяхме да чуем част от разговора:
— Чу ли новия виц за друидите?
— Ъ?
— Мисля, че приятелката ми е друид. В леглото всеки път се превръща в дърво.
Чез и нисшите вампири се закикотиха, докато Невил се намръщи и започна да търси с поглед нещо по-тежко.
— Спокойно — сръгах го в ребрата. — Какво си се изнервил?