Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Очевидно беше с какво усилие произнесе тези думи вампирът.
— Добре — кимнах аз, без да обръщам внимание на притеснените погледи на третокурсниците. — Да се качим горе и да поговорим насаме.
Под насаме, разбира се, имах предвид без третокурсниците. Въпреки че и присъствието на моите приятели вероятно щеше да притеснява вампира, така че най-добре беше да поговорим сами. Антер пристъпи, за да ни спре, но Ник го задържа, прошепвайки нещо в ухото му.
С белокосия се качихме горе, но без и сам да разбирам защо, вместо да отидем в стаята ми, аз реших да го заведа в библиотеката. И едва след като хванах вампира за ръката и прекрачих с него през илюзорната стена, аз малко късно си помислих, че това наистина е добра идея — тук със сигурност никой не можеше да ни подслуша.
— Какво е това? — ахна от изненада вампирът.
— Нашата библиотека — отегчено махнах с ръка аз. — Нищо особено. Кажете сега за какво искате да говорим?
Вампирът още известно време разглежда безкрайните рафтове с книги, накрая се опомни и веднага се стегна:
— Кхм. Ами исках да обсъдя с вас гаранциите. Как документално ще се удостовери нашето преминаване към гвардията на Висок дом Никерс? Какви права и задължения ще имат вампирите, с какво по принцип ще се занимават?
Само да знаех с какво ще се занимават. Естествено, леля още не беше отговорила на писмото ми, така че си нямах и идея как всичко това може да се оформи документално. Да не говорим за права и задължения — за мен това беше непозната територия.
— Позволете ми да уточня някои неща — започнах аз в опит да заобиколя зададените въпроси. — Това, което ви предлагаме, не се ограничава само до постъпване в гвардията на Велик дом Никерс. Постъпването е просто една необходима мярка, предприета с цел да предпази нисшите вампири в Крайдол от последствията на вашите действия, и да им осигурим работа след напускането на Патрула.
Едва сега, поглеждайки в очите белокосия лидер на „свободните“, разбрах, че той нямаше избор и целият разговор беше чиста формалност. Най-интересното беше, че и вампирът много добре осъзнаваше това, може би дори преди да бъдат победени от третокурсниците.
— Аз не само спасявам вампирите от наказание, но също така им давам шанс да си намерят работа и да заемат определена ниша в нашето общество, която по-рано бе недостъпна за тях. Защото гвардията освен работа е и гаранции за сигурност. На практика аз обещавам, че нашето семейство открито ще защитава интересите на нисшите вампири на територията на цялата Империя. Не просто да покажем загриженост, а да създадем цял орден във ваша защита.
Вампирът замълча за известно време.
— Тоест не става дума за никакви документи? — попита най-накрая.
Този не е толкова лесно да го подведеш.
— В този момент, да — потвърдих аз, решавайки все пак да не казвам цялата истина. — За такива сложни решения трябва технологично време. Всички необходими документи сега се подготвят в Лита и ще пристигнат в рамките на няколко дни. Но моята дума ще бъде достатъчна, за да се отнасят с вас като с представители на нашия Дом. Разбира се, водачите на „свободните“ най-вероятно ще бъдат изпратени в Лита за разпит, но останалите ще бъдат в безопасност, за тях гарантирам аз.
За това, че документите може никога да не дойдат, ако леля Елиза реши, че идеята ми е идиотска и недостойна за вниманието й, не казах нищо.
— Какво пък, така или иначе нямаме избор — изненадващо спокойно каза белокосият. — Освен това аз съм единственият, общувал с тези, които ни доставиха артефактите, така че за всичко ще отговарям само аз. Е, и още няколко присъединили се към мен вампири. Това е добра сделка.
— Не бих го нарекъл сделка — усмихнах се аз. — На практика вие не може да ми предложите нищо в замяна на помощта ми. Така че това е по-скоро жест на добра воля.
— Предполагам, че и вие си имате своите ползи — каза вампирът. — Не мога да повярвам, че ни помагате просто от добра душа.
По принцип така си и беше. Ако не броим желанието да помогна на Даркин, Стела и другите нисши вампири от Патрула, нямаше никакъв смисъл да протягам ръка за помощ на „свободните“. Може би само за да натрия носа на третокурсниците.
— Ако сме изяснили всичко, време е да сменим темата — продължих разговора аз. — Например вие да ми кажете с какво вампирите могат да помогнат на Дом Никерс.
— За съжаление, на този въпрос ще трябва да си отговорите сам — сви рамене белокосият. — От тук аз отивам право в ареста и няма да мога да участвам в бъдещите действия на гвардията или вашия орден, макар че сигурно ще е интересно. Ще поема цялата вина за всичко случило се върху себе си, а останалите „свободни“ ще се приобщят към обществото на местните вампири под ръководството на вашия приятел Даркин.