Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Сега обаче за тревога беше друга опасност. Откакто Парижкият върховен съд беше обявил реформистите извън закона, най-безнравствените, изметът на простолюдието, получили разрешение безнаказано да грабят, да насилват и убиват, бяха изпълзели досущ като мокрици от дупките си. Пладнешки разбойници и каймани, нощни крадци и скитници, дрипльовци всякакви и просяци, рожби на гнусните вертепи, където до този момент се бяха спотайвали, сега дръзко се обединяваха в банди и уж от религиозни съображения подлагаха уединените хугенотски чифлици на нечувани жестокости. Искрено казано, засега такива шайки се бяха появили само в северната част на кралството и опустошаваха най-вече Анжу и Мен, но предвид на превратностите на гражданската война не беше изключено жаждата им за приключения и плячка да ги подтикне да слязат чак в Гиен, където най-малко Монлюк би сторил нещо, за да ги усмири.
Ние бяхме изправени пред далеч по-непосредствена опасност, за която Жан дьо Сиорак съвсем предумишлено бе натякнал на Гийом дьо ла Порт. Нашият съсед, Бертран дьо Фонтенак, който ни ненавиждаше като виновници за изгнаничеството на баща си, вече ни го беше доказал, хвърляйки срещу ни румите в момент, когато баща ми се сражаваше под стените на Кале. Именно поради тази причина имахме пълно основание да се опасяваме, че сега, окуражен от гоненията, на които бяха подложени нашите в цялото кралство, би могъл да се опита да извърши ново вероломство спрямо Мепеш.
И докато мислехме така за нашия опасен съсед и новата ни крепостна стена постепенно приемаше завършен вид (Ескоргол вече се бе настанил на първия етаж на порталната кула), побратимството беше до немай-къде изумено, получавайки чрез нарочен конен пратеник депеша от барон Дьо Фонтенак.
Сиорак не повярва на очите си, а Совтер на ушите си, когато баща ми на висок глас прочете туй досущ любовно писъмце. Диан, единствената дъщеря на барон Дьо Фонтенак, била застигната от тежка болест и вече се опасявали да не би тя да сложи край на дните й. За зла участ никой от лекарите в Сарлат, Бержерак и Перигьо не склонил да дойде в замъка Фонтенак, за да я прегледа.
— Как ли пък не! — възкликна Совтер. — Знаят си те човека!
В заключение барон Дьо Фонтенак приканваше господин барона Дьо Сиорак и господин Дьо Совтер, екюйе, да проявят снизхождение към него и по християнски да му простят вината за разномислията, възниквали в миналото между двата рода…
— Ха! Разномислия! — викна отново Совтер. — Хубава думичка е изнамерил, няма що!
… и най-смирено умоляваше барона на Мепеш да се притече на помощ на дъщеря му със своите знания.
Побратимите смаяно се спогледаха.
— На мнение съм решително да му откажем! — заяви Совтер. — Още повече че не знаем какво й има на тази Диан! Може и чума да е. Съвсем наскоро в Сарладе са се появили няколко нови случая, тъй че добре ще се подредим, ако тази Фонтенак вземе да ни докара заразата!
— Напротив, мисля да се съгласим! — възрази Сиорак. — Това ми се струва едновременно и по-богоугодно, и по-гъвкаво като решение. Но само при известни условия, разбира се — добави той с усмивка.
След доста продължителни разисквания Сиорак успя да наложи мнението си и начаса седна да напише отговор на барон Дьо Фонтенак. Той му обърна внимание преди всичко на това, че е защитил само лиценциат по медицина във Факултета в Монпелие, а не е лекар, и че несъмнено в Сарлат, Бержерак и Перигьо има лекари много по-учени от него; че досега е лекувал само люде твърде бедни, за да подирят услугите на тези светила; че не може да напуска Мепеш в тези смутни времена и още по-малко да навестява съседа си, но че ако съседът му склони да му повери дъщеря си Диан, придружена от една камериерка, то той ще се заеме с лечението й, като настани болната и нейната болногледачка на втория етаж на порталната кула на Мепеш, чийто южен прозорец гледа към донжона на Фонтенак; че държи на безусловното си право единствен да решава от какви грижи се нуждае Диан дьо Фонтенак през целия период на лечение; че през упоменатия период нито Диан, нито пък камериерката й ще бъдат посещавани от барона или от когото и да било другиго; че в случай на фатален изход на болестта барон Дьо Фонтенак изцяло ще освободи от отговорност за това барона на Мепеш и предварително ще се откаже от предприемането на всяко съдебно преследване или процес срещу него; и накрая, че преди да напуснат замъка Фонтенак, Диан и камериерката й трябва да бъдат измити от глава до пети с гореща вода и най-старателно изпощени.
Не бих могъл да си обясня по друг начин това последно и безусловно твърде чудато предписание, освен с донейде маниакалното отвращение на баща ми от нечистотията и някои паразитни насекоми, срещу които водеше в Мепеш всекидневна война. По-късно, когато самият аз живеех в двора на Шарл IX, честичко ме развеселяваше мисълта за ужаса, който би изпитал баща ми, ако видеше как някоя от прелестните и разкошно пременени придворни дами спипва пълзящата в косата й въшка и я смачква с нежните си пръстчета, без това да направи каквото и да било впечатление на околните.