Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Сравнението не е доказателство — възрази баща ми подир кратък размисъл. — Водата в кладенеца се подновява от извора, който го подхранва. Никой обаче не знае как се възстановява кръвта.
— Кръвта поражда кръв — заяви Ласко надуто.
— Възможно е, но в никакъв случай толкова бързо. По време на военните походи съм виждал хиляди ранени, изтощени силно от загубата на кръв, та дори и раната да останеше суха. Но и подир затварянето и оздравяването й те продължаваха да бъдат все тъй немощни седмици наред.
Ласко наставнически вдигна ръка.
— Именно по причина на развалената част от кръвта им! Щели са да оздравеят къде-къде по-бързо, ако я бяха източили от тялото им.
Баща ми отново се позамисли и възрази:
— Щом говорите за развалена част от кръвта, то значи има и чиста такава. Но тогава как ще разбереш при кръвопускане, че източваш именно развалената, а не чистата кръв?
Въпросът му изглежда обърка Ласко, но макар високомерен, той беше и човек доста остроумен, та предпочете да обърне всичко на шега:
— Ах, господин барон, ето че и пет пари не давате за мнението на най-учените лекари в кралството! Вие сте просто непоправим скептик! Вярвате в кръвопускането не повече, отколкото в Светата дева и сте също такъв еретик в медицината, какъвто и в религията.
Баща ми благовъзпитано посрещна със смях тази му духовитост, след което покани Ласко на обяд и превъзходно го нагости. След завръщането си в Сарлат Ласко писа на Фонтенак, че баронът на Мепеш е човек доволно благодушен, макар и с доста странни разбирания, но че при все туй болната, която имал възможността да прегледа най-обстойно, давала всички признаци на скорошно оздравяване. Години по-късно открих в архивите на замъка Фонтенак това писмо на Ласко, на чийто гръб баронът собственоръчно бе отбелязал, че е броил на именития сарлатски лекар петдесет екю плата за консултацията му.
Нова „консултация“ обаче тъй и не последва, след като Жан дьо Сиорак изпрати на Фонтенак едно учтиво, но недвусмислено писмо, за да му напомни за уговорките им. И поверена така на едничката грижа на баща ми, Диан продължи още дълго време да възстановява здравето си в Мепеш, като сегиз-тогиз се появяваше на прозорците на порталната кула, дордето ние вече привършвахме работата по крепостната стена.
Този септември беше слънчев, и топъл и от време на време, загърнала се в една бяла шуба, Диан отваряше прозореца, облягаше се на каменния перваз и дълго ни наблюдаваше с големите си зелени очи, извила в едва забележима усмивка бледите си все още устни. Забелязах, че появата й оказваше винаги толкова силно въздействие върху големия ми брат, че той замръзваше на място с остъкленял поглед и премалели ръце, без да помръдне в продължение на цяла минута. Кой би могъл да предположи, че този мухльо бе надарен с толкова буйна кръв, такова живо въображение и тъй чувствително сърце? Диан гледаше всички ни, без никого да вижда, но с крайчеца на зеленото си око явно не беше пропуснала да забележи смущението на Франсоа и щом той сведеше очи и отново се заловеше за работа, тя с леко потрепване на миглите го пронизваше с един-единствен, но толкова мълниеносен поглед, че клетият Франсоа едва-едва успяваше да долови в него някакво поощрение. Казват, че така правели добре възпитаните девойки.
Нощем обаче обясненията между мен и Малката Еликс протичаха в далеч по-недодялан стил.
— Лошав Пиер! — прошепна ми тя веднага щом Барберин угаси светилника и на мига сама угасна в непробуден сън. — Комай нещо много взе да се заглеждаш по оная кукличка от замъка! Големият ти брат съвсем се е смахнал по нея, горкият! И на теб ли ти харесва тази патка?
— Има много красиво лице! — рекох, за да я подразня.
— Ама че го рече! — сърдито изсъска тя. — Бяла е като ряпа, че и ненките й хич ги няма!
Сетне се извъртя отгоре ми и ми тикна своите в очите, „та да ми ги запуши“, както сама казваше.
Людете ни одумваха всичко и тъй, и инак, като най-разпален обмен на мнения се водеше между кухнята и перачницата, където Малигувица и Барберин даваха воля на езика си. Но в библиотеката побратимите и думица дори не размениха по този повод, нито пък ред в Мисловника си драснаха, а още по-малко намек някакъв сториха на Франсоа и той, съзнавайки добре значението на това мълчание, нерядко дръзваше открито да проявява отчаянието си.
На 1 октомври в Мепеш пристигна нарочен пратеник до побратимството от господин Дьо Дюра, който събираше в Гурдон хугенотските дружини от Юга, готвейки се да ги поведе към Орлеан, за да подсили армията на принц Дьо Конде.
Разговорът с него се състоя в библиотеката и отново в присъствието на трима ни с Франсоа и Самсон, защото Жан дьо Сиорак бе на мнение, че не е достатъчно синовете му да изучават с помощта на Совтер само великите събития от миналото, а трябва да знаят историята на кралството и такава, каквато се твореше тя сега, ден подир ден и пред очите ни, тъй да се каже.