Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Но тъй или инак, Фонтенак се съгласи с всичко, включително и с това направеният от съдебен пристав препис на разменените по гореспоменатия повод писма между него и баща ми да бъде поверен на сарлатския прокурор, за да се пази в архива му.
Никому в Мепеш, та дори и на Ескоргол, който обитаваше първия етаж на порталната кула, дордето тя бе настанена на втория, не беше разрешено да вижда Диан, за която баща ми ни каза само, че е четиринайсетгодишна и много красива, с дълга черна коса и големи зелени очи, а освен туй хрисима и блага, напомняща във всичко майка си, а не тигъра, дето го имаше за баща — описание, което силно разпали въображението на нас, тримата мепешки хлапаци. За сметка на това обаче Жан дьо Сиорак премълча, че при прегледа беше открил у Диан признаци на чума.
И макар че този септември беше изключително топъл, баща ми заповяда в стаята на болната да се поддържа денонощно буен огън, тъй като смяташе, че чумната зараза се пренася по въздуха, който в случая огънят щеше да пречисти. По същата причина всеки път, когато доближеше Диан, той носеше закриваща носа и устата му маска, която на излизане хвърляше в огъня. Сетне се отправяше към библиотеката, като нареждаше никой да не се изпречва на пътя му и заповядваше да му донесат там два купела, пълни с почти вряла вода. В единия той хвърляше дрехите си, след което цял се потапяше в другия, защото безрезервно вярваше в целебната сила на водата срещу всяка зараза. Той предписа същите предпазни мерки на Тоанет, камериерката на Диан, че дори и на Ескоргол заради туй, щото доближава Тоанет, когато й носеше дърва за огрев и храна. Горкият Ескоргол, та той никога през живота си не се беше къпал толкова често и сега горчиво се вайкаше, че кожата му щяла да гъбяса, а можело и да се изтърка от водата.
Когато много по-късно разказах това на моите именити професори по медицина в Монпелие, те много се смяха и ми обясниха, че макар и вряла, водата е безсилна срещу заразяването на въздуха, защото по своята същина водата и въздухът са елементи несъвместими. Безспорно добре мотивирано твърдение. И при все това никой в Мепеш не се зарази от чума — нито Тоанет, нито Ескоргол нито пък баща ми, тъй че не е изключено и неговите чудатости да бяха от полза някаква.
Диан страдаше от силна и постоянна огница, а освен това беше много слаба и отпаднала, тъй като дойката, която я беше лекувала в замъка Фонтенак, бе намерила за нужно да я поставен на диета. Когато баща ми си даде сметка, че тя твърде рядко ходи по малка нужда, той заповяда да й се дава колкото прясно мляко поиска и Диан започна да изпива до два литра дневно, тъй като постоянно я тресеше и измъчваше неимоверна жажда.
На шестия ден баща ми забеляза, че един голям цирей, избил в свивката на слабините й, започва да гнои. Той веднага извести Фонтенак с писмо, че състоянието на дъщеря му несъмнено се подобрява, щом заразата е започнала вече да напуща тялото, и че ако гноенето продължи, то има голяма надежда тя да оздравее.
Два дни след като беше изпратил писмото, Мепеш бе посетен от един прочут сарлатски лекар, Антоан дьо Ласко, който се представи за прокуратор на барон Дьо Фонтенак и поиска да види болната. И той наистина само я „видя“, тъй като не прекрачи по-нататък от прага на стаята. Това обаче му беше достатъчно, за да заяви, че му изглеждала добре, но за да се ускоряло оздравяването й, трябвало да й се пускат по две пинти97 кръв дневно.
— Да й пускам кръв ли? — удиви се баща ми. — Но защо?
Антоан дьо Ласко, мъж представителен, охранен и самоуверен, се усмихна на невежеството на лисансието и рече да го осветли върху последните постижения на науката:
— Виждам, господин барон, че като начин на лечение многократното кръвопускане все още не ви е известно, въпреки че то е средство срещу всяка болест и е на голяма почит, откакто Леонардо Ботали, знаменитият италиански лекар на Шарл IX, го въведе във френския кралски двор.
— И какво се постига с туй кръвопускане?
— То прочиства тялото на болния от развалената кръв. Вие несъмнено знаете, че колкото повече застояла вода се източи от един кладенец, толкоз повече прясна го изпълва отново. Същото е с кръвта и кръвопускането.
97
Стара мярка за вместимост, около едно кило. — Б.пр.