Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
От дългото си пътуване през тази трийсетгодишна нощ Ескоргол се бе сдобил не само с весел нрав, но и с едно много ценно за всеки нощен пазач качество — изумително тънък слух. Седнал заедно с нас в голямата зала, той можеше да чуе тропота на конски копита по глинестия път, водещ към Мепеш, и то цяла минута, преди да го чуят договете в градището.
Ескоргол имаше живи кафяви очи, малък нос, месести бърни и валчесто, леко плосковато лице, увенчано с обло и абсолютно лисо теме. От тази тиква стърчаха две големи, със заострен връх уши, чиято месеста долна част мърдукаше доста очебийно винаги когато той се смееше или говореше, а това често му се случваше, защото бе по-бъбрив и шегаджия от когото и да било измежду селяните ни.
Що дялан и неодялан камък прекарахме тогава с каруци от каменоломната ни в Брьой до Мепеш! И що камък пренесоха и положиха с голи и до кръв изподрани ръце големи и малки, мъже и жени, и всеки според силите си! На тази работа се хванаха всички, с изключение на Кулондр, комуто това не позволяваше желязната му ръка и поради туй му бе възложено да води керваните с камък; на Малигувица, твърде заета да готви за всички тез гърла, и на Барберин, която, освен че бавеше Жаку и влачеше подире си вкопчилия се в полата й Анет, трябваше да се грижи и за малкия на Като, дордето самата Като помагаше на Кабюс и безстрашно се катереше заедно с него по скелите.
Работна ръка не липсваше, и дума да не става. Побратимството бе наело двамина каменари, за да отменят Йона, който просто не можеше да насмогне на нуждата от камък, превръщайки се нерядко ту в главен майстор на строежа, ту в зидар.
След гроздобера и беритбата на орехи пашите арендатори се стекоха до един, за да помогнат на останалата част от прислугата ни: Фожане, Марсал Кривоокия, близнаците Сиорак, Алазаис, която струваше колкото двамина мъже, и Малката Еликс, не струваща дори и четвърт мъж, бивайки прекалено заета да се заглежда по тях. А научеха ли си уроците, на работа се хващаха и тримата големи синове на барона, че и самият барон, захвърлил жакета си, както и Совтер, въпреки недъга си, та дори Катрин и Гавашет, които щъкаха сред каменните блокове със задачата да събират малки и плоски парчета за подложки в зидарията.
Оказали се в процеса на тази дълговременна работа в непосредствена близост с господарите си, чийто личен принос в нея ги сближаваше още повече, слугите умело се възползуваха от нея, за да им загатнат за това-онова. С присъщия си чисто перигорски, сдържан и заобиколен начин на изразяване, Йона като на шега подхвърли, че щом и тъй и тъй нещата били стигнали вече дотук, той също би могъл, с позволението на господарите, разбира се, да си вдигне къща над пещерата, та да не живее цял живот като дивак някой. Баща ми прие намека му благосклонно и също тъй полусериозно-полушеговито, кажи-речи, му го обеща. Но Совтер, когото разходите по строежа и без туй вече силно тревожеха, не рачи дори да се усмихне и се направи на глух.
Целият този народ наброяваше ни повече — ни по-малко двайсет и пет гърла за изхранване всеки божи ден и Малигувица, макар инак да беше доволна и предоволна от това, че готви на открито и е сред толкова хора, току се жалваме, че е затънала до гуша в работа, тъй като Барберин не можеше да й бъде от кой знае каква помощ, защото речеше ли само да заголи едната си млечнобяла гърда, за да накърми Жаку, Анет, колкото и да бе вече пораснал, тозчас ревваше за другата, която тя веднага му подаваше, поделяйки помежду им несекващото си мляко досущ като Капитолийската вълчица между Ромул и Рем. Гледката, която представляваше тогава кърмещата едновременно двамината си ненаситни юначаги Барберин, бе наистина очарователна. Прекъсвах работа, за да й се полюбувам и всеки път бивах развълнуван до дъното на душата и изпитвах почти ревност, когато си помислех, че в разцвета на своите осемнайсет години тя бе кърмила точно като тия двамата и мен, днес вече толкова голямо момче, което се учеше да борави с оръжие, изучаваше латински и историята на кралството и проникваше с помощта на баща си в тайните на медицината.
Сиорак и Совтер знаеха по-добре от когото и да било, че дори и така укрепен, Мепеш в никакъв случай не би могъл да се опре на една въоръжена с оръдия кралска армия. Те вече бяха уверили прокурора, а им се бе удал случай и да го потвърдят пред господин Дьо Сали, главнокомандуващ кралските войски в Перигор със седалище в Сарлат, че като негови верни поданици, домът им ще бъде винаги отворен за краля и кралските сановници.