Величието на Франция

Седнал с ръце на коленете и също тъй безмълвен, както и двамината ми братя, аз слушах думите му с възхищение, но и с известна изненада, тъй като от тях разбирах, че макар и предан на краля си хугенот, баща ми „навярно“ би се опълчил срещу него, ако го бяха назначили за главнокомандуващ на гурдонската армия. Оказваше, се, че Жан дьо Сиорак бе имал пълно право да твърди, щото в тез размирни времена понятието дълг беше „неясно в същината си“… И колкото неясно да беше, то стана още по-мъгляво, когато на 3 октомври до Мепеш долетя вестта, че придвижилата се потайно към Сарлат армия на Дюра бе обсадила стените му. От разговорите на побратимите ми стана ясно, че вероятността нашите да превземат един град, с който отколе ги сближаваха толкова дружески връзки, пораждаше у тях крайно противоречиви чувства.

— Дюра няма да вземе Сарлат! — заяви баща ми възмутен, когато научи новината.

— Но, Жан — укори го Совтер, — говорите така, сякаш не желаете да го превземе!

— А самият вий желаете ли това?

— Да, желая го — отвърна Совтер без ни най-малко въодушевление. — Желая го като първа победа на нашето оръжие в тази натрапена ни несправедлива война.

— Но победа ли ще е наистина това? — възкликна баща ми, като нервно кръстосваше нашир и надлъж стаята. — Добре, да предположим, че Дюра превземе града. Ами сетне? Нашите войници, уви, по нищо не се отличават от другите войници и тутакси ще се отдадат на обичайните си развлечения: грабеж, убийства и насилване на девойки. Ще затрият неколцина свещеници, а от по-богатите ще вземат откуп. Ще плячкосат и опразнят църквите, ще изискат от търговците репарация и подир два дни безчинства ще оставят зад гърба си сарлатчани все тъй заклети католици, както и преди, но въоръжени вече с нови доводи за отмъщение срещу нашите. Не, не! Превземането на Сарлат е безсмислено. Всичко ще се реши на север, между Конде и Гиз!

— От друга страна — отбеляза Совтер, — ако Дюра претърпи неуспех при Сарлат, този провал силно ще обезсърчи нашите и ще се отрази много зле и занапред!

— Безспорно! Безспорно! — съгласи се баща ми и наведе глава. — И на мен все туй ми е в ума. Но представете си все пак дванайсет хиляди войници, хвърлени срещу градец като Сарлат, който не наброява и пет хиляди жители! Нима това проповядваме, братко?

На следния ден научихме, че Дюра установил Разпилей литургия и още две кулеврини на позиция в една градина в подножието на Писеви, недалеч от Будуисуйския извор. Обстрелът започнал в осем сутринта и два часа по-късно насрещната стена рухнала, но батареята на Дюра била толкова прибързано и неумело разположена, без да бъде нито укрепена със защитен насип, нито пък прикрита с фашини и габиони98, че яростният пушечен огън на сарлатчани убил на място мерача, ранил канонира и принудил останалата прислуга да си плюе на петите. Така Разпилей литургия и кулеврините се оказали задълго изоставени насред градината, тъй като несекващите аркебузни залпове на защитниците не позволявали никому да припари до тях. Ако сарлатчани разполагали с достатъчно сили, за да предприемат излаз, то несъмнено щели да завладеят оръдията. Но на тях изобщо не им било до тях, тъй като и без това имали достатъчно грижи по възстановяването на разрушената стена.