Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Пратеникът се именуваше Вербле и безспорно не притежаваше нищичко от присъщата на господин Дьо Л. непринуденост на придворните. Той понамирисваше едновременно на войник и на свещеник, а и в действителност бе сменил едното призвание с другото, след като отначало беше постъпил като послушник в Клюни по съвета на брат си, епископа на Пюи. Но тъй като расото причинявало на младата му кожа непоносим сърбеж, той го бе захвърлил и сега, станал вече хугенот, го сърбяха само ръцете. Носеше рапира, кинжал и затъкнат в пояса пищов, като в придатък към целия този арсенал бе въоръжен още с пламенни черни очи, коса на фитили и внушителен нос, за да надушва мириса на вража кръв. В действителност, както и сами ще се убедим по-нататък, той беше човек изключително храбър.
Преди всичко Вербле благодари на побратимството за хилядата екю, броени на господин Дьо Л., които той веднага беше предал на господин Дьо Дюра. Последният се бе възползувал от дарението, за да увеличи скромната си, включвала до този момент само кулеврини артилерия, с един огромен топ, чиято поява бе вдъхнала смелост на хугенотската войска в Гурдон. С присъщата си добродушна южняшка находчивост войниците му бяха лепнали шеговитото прозвище Разпилей литургия и начаса го бяха кръстили, но не с вода, а с каорско вино, от което само нищожна част бе отишла за освещаване на новоотлятия бронз, а останалото се беше изляло в гърлата им.
Първите си изстрели Разпилей литургия трябваше да даде по стените на Сарлат, който господин Дьо Дюра възнамеряваше да превземе, тъй като точно оттам минаваше най-прекият път за Орлеан. По този повод той молеше господин барона на Мепеш, прославил се с подвизите си при една прочута обсада, да му окаже помощ със съветите си.
— При Кале — рече баща ми — ставаше дума да прогоним англичаните от града. Там дългът ни бе ясен и недвусмислен. Тук обаче той е неясен в същината си, защото ако обявяването на реформистите извън закона е едно наистина тежко престъпление, то друго и също толкова непростимо злодеяние е да се опълчиш срещу краля си и да му отнемеш един подвластен нему град.
— Не съм дошъл тук, господин барон, за да ви моля да промените решението си! — прекъсна го доста нетърпеливо Вербле. — Ний не искаме подкрепата на десницата ви, а вашето мнение.
— Добре тогава — отвърна баща ми, леко докачен от тона му. — Щом господин Дьо Дюра ми прави честта да се интересува от моето мнение, то е следното: Ако пътят на господин Дьо Дюра минава през Сарлат, то нека господин Дьо Дюра заобиколи града и го подмине!
— Какво!? — извика Вербле и черните му очи замятаха мълнии. — Да подминем тази богата епархия точно сега, когато толкова много се нуждаем от пари за нашето дело? При това град без донжон, без замък и защитен само от най-обикновена стена с няколко кулички и един крепостен ров, а да не говорим, че целият е обкръжен с хълмове, откъдето можеш да видиш площада му от край до край, при това в най-малки подробности!
Жан дьо Сиорак не отговори, давайки ясно да се разбере, че е казал всичко, което е имал да казва. Но понеже мълчанието се проточи, Совтер, комуто вероятно се бе сторило, че баща ми е доста рязък, попита:
— Като изключим Разпилей литургия, с колко кулеврини разполагате, господин Вербле?
— С шест.
— Твърде недостатъчно са за една обсада.
— Но ний сме дванайсет хиляди, а ония само триста!
— Триста, но зад крепостни стени — отбеляза Совтер, — които при това ще се сражават като тигри, за да защитят жените си, златото си и своята вяра, независимо каква е тя — додаде той с лек жест на ръката. — Освен това Сарлат вече знае, че господин Дьо Дюра се кани да го нападне и консулите подсигуриха града с продоволствие и муниции в изобилие, а на призива им за помощ вече се отзоваха мнозина от местните потомствени аристократи католици: Фонтанак, Пюмартен, Перигор, Клод де Мартр, Ла Раймонди. Целият този народ е отлично организиран в четири бойни дружини, заели позиция по протежение на крепостната стена, настръхнала цяла от аркебузи, като освен това разполагат и с една отлична батарея, разположена на голямата Кула на мира.
— И въпреки това, ний ще вземем Сарлат! — отсече решително Вербле.
— Но след десет дни! — намеси се баща ми. — Или по-скоро бихте го превзели за десет дни, ако преди това господин Дьо Бюри, който държи Миландския замък, и намиращият се в момента в Ажане господин Дьо Монлюк не ви връхлетят в гръб и във фланг. Ще ви замоля, господин Вербле, да предадете много точно думите ми на господин Дьо Дюра! С изненада той би превзел Сарлат за двайсет и четири часа, но вашите твърде много си разпуснаха езика и сега Сарлат ви очаква. Бюри и Монлюк са предупредени и се канят да ви направят живота черен. Повярвайте ми, най-правилният, най-сигурен и най-кратък път към съединението ви с принц Дьо Конде в Орлеан не минава през Сарлат!