Когато боговете се смеят

— Какво ли разбираш ти — махна с ръка той. — У нея има нещо специално. Има стил. Достойнство.

— Стииил ли? — презрително реагира Светлана. — Нещо специално? Че къде ги видя там? Според теб да опъваш фланела близо сто и петдесети номер по тялото си, стил ли е? Да обличаш яркосиньо с тая рижава коса, специално ли е? Е, прощавай, Володя, но имах по-добро мнение за вкуса ти.

Очите му злобно се присвиха. Той си прибра краката и целият сякаш се стегна.

— Ах, заговорихме за вкус значи? Дай тогава да обсъдим твоя собствен вкус. Да си слагаш черна перука и да се кълчиш с нея под музикален съпровод — това ли е добър вкус? Да пребоядисаш две момчета в ярки блондини — и това ли е добър вкус? Те си бяха нормални момчета, а вие за вашите изпълнения ги превръщате в лигльовци, да не кажа по-лошо.

— Но нали ти обяснявах, Володя, защо ни е нужно това — търпеливо подзе Светлана, която изобщо не беше очаквала безобидната според нея забележка за рижавата спътница на милиционера с миглите да предизвика такъв гняв у Околович. Не искаше да се карат, защото след кавга той винаги изпитваше желание да пие, а в конфликтни ситуации обичайните ласкави напътствия и увещания вече не помагаха. Ако Света не му даде пари за пиене, той може просто да затръшне вратата и да си отиде у дома. А там определено има какво да си налее.

— Да, обясняваше ми, но всичките ти обяснения две пари не чинят, защото са абсолютно шантави! — Той отново започна да повишава тон. — Много добре помня какво ми говореше. Че, нали, искате да демонстрирате, че дори жена вамп може да се заинтересува от плахи млади момченца, че нежните и свенливи хлапаци имат шанс да привлекат вниманието на фатална страстна красавица. Защото важното е не статутът, а зовът на пола. Така ли беше? Правилно ли те цитирам?

— Правилно, Володя, ние искаме нещо точно такова — примирително потвърди Света, която все още не разбираше защо той се ядосва толкова.

— Ама за това хората трябва да бъдат истински големи артисти, а не самодейци като тебе и твоята банда от изрусени момченца. Само истински артист е в състояние да покаже всичко това, без да се срине до пошлост и откровена порнография. А при вас се получава именно порнография, която прилича повече на мръсен войнишки виц. Всичко това няма никакво отношение към изкуството.

— Но хората го харесват — предпазливо възрази тя. — Идват да ни слушат, значи това им харесва. Нашата група има дори запалени фенове, тоест хора, които не просто ни харесват, а направо ни обожават. А за артиста е важно публиката да го обича, нали ти самият си ме учил на това, спомняш ли си?

— За артиста ли?

Околович скочи от диванчето и заснова из хола, което беше сигурен признак за неговата нарастваща непреодолима потребност да пие. Светлана се стегна вътрешно, като си представи какво ще последва. В такова състояние Володя не си мереше приказките и можеше да изрече ужасни неща, за които после се разкайваше и които дълбоко оскърбяваха Светлана.